„Онова дърво има двеста осемдесет и четири клона. Като знаем, че всеки клон има средно по триста четиридесет и седем листа, лесно е да заключим, че онова дърво има общо деветдесет и осем хиляди петстотин четиридесет и осем листа” – овчар по пътя за Багдад.
Срещнал го роденият през 1285 г. Малба Тахан, и разказва приключенията си с него в „Човекът, който пресмяташе” (изд. „Колибри”, превод Даниела Александрова).
След малко срещат трима братя, баща им оставил 35 камили и завещал: на най-големия – половината, на средния – една трета, на най-малкия – една девета част. Овчарят разрешил спора. И още приключения с още подобни задачи, магически квадрати и други математически чудесии.
Романът излиза през 1938 г. в Бразилия, след 15 години разбират, че подписалият се с Малба Тахан е учителят по математика Жулио Сезар де Мело и Соуза (1895-1974). Той е автор на 120 книги. В Бразилия със закон е определен ден на математиката – на неговата рождена дата.
Три години по-рано в съседна Аржентина излиза „Всеобща история на безчестието”, първа белетристична книга на поета Хорхе Луис Борхес. Също мистификация (пак „Колибри”, превод Маня Костова).
История на най-знаменитите измамници, убийци и други нечестивци: Том Кастро, пиратката Чин, Били Хлапето и т.н. Дописана с измислени от него…
Хапки от чудото на литературна Латинска Америка за читателски десерт. Борхес го пише: „Четенето е дейност, която следва писането – по-примирена, по-благовъзпитана, по-интелектуална”.
