---

Александър Донев е новият шеф на Националния филмов център. В сряда министърът на културата Стефан Данаилов разписа заповедта за назначаването на известния кинокритик, който наследява мястото от колегата си Александър Грозев.
Комисията, определила победителя, беше председателствана от заместник-министъра на културата Иван Токаджиев и членовете Людмил Стайков, Иван Павлов, Димитър Дерелиев, Петър Попзлатев, Адела Пеева.
Какви ще бъдат първите стъпки на новия шеф, „Класа“ научи от самия Александър Донев.

---

- Г-н Донев, поемайки Изпълнителна агенция „Национален филмов център”, давате ли си сметка в какво състояние се намира нашето филмопроизводство?
- Струва ми се, българското филмопроизводство се намира днес в най-доброто си положение след началото на прехода. Финансирането расте с всяка година – само за последните четири е скочило повече от четири пъти – от 3,9 милиона на 16 милиона. Основна заслуга за това има министърът на културата, който направи всичко възможно новоприетият Закон за филмовата индустрия да се спазва. Броят произведени игрални филми се увеличава – миналата година бяха 8, през тази вероятно ще бъдат не по-малко. Увеличават се и зрителите на българските филми в кината – за миналата година те бяха почти 100 000. Но това не е максимумът, който може да бъде реализиран с непрекъснато нарастващото финансиране.

- Кое ще бъде първото, което ще направите като шеф на филмовия център?
- Хората от киното знаят, че има редица натрупани противоречия – къде междуличностни, къде принципни, които действат зле на климата във филмовите среди, а оттам и на българското кино като цяло. Ще направя всичко възможно да възстановя нормалните взаимоотношения между кинематографистите.

- Според вас започна ли възраждането на българското кино?
- Мисля, че българското кино няма нужда да бъде отново такова, каквото беше преди 1989 година. Има редица предпоставки, които дават надежда, че киното ни може да си върне националния и международния престиж, който всички очакваме. Въпросът е да се обединим около пътищата, чрез които може да бъде постигната тази цел.

- Правенето на кино у нас превърна ли се в индустрия, или все още си остава на занаятчийско ниво?
- Съвременните индустрии са много различни от онези преди 20 години. Ние нямаме нужда от кино тип „Кремиковци“, а от поредица малки модерно организирани и иновативно настроени продуцентски фирми, структурирани по модела на съвременната компютърна индустрия и готови да работят за световния пазар. А тогава те неминуемо ще имат успех и у нас.

- Досега колко филма сме продали от 1990 година насам? Има ли някакво оживление и повишен интерес към нашата продукция?
- Точните цифри ще мога да ви кажа, когато наистина получа конкретните данни от папките в агенцията, но лично съм свидетел на повишено очакване към българските филми от международната кинообщественост. Много е важно бързо да отговорим на тези сигнали, защото конюнктурата в световното кино се мени много бързо. Правят се все повече филми и неминуемо и добрите стават все повече.

- Как може да се реши проблемът със смазващата конкуренция на пиратското точене на филми от интернет?
-Това е държавен проблем, който съществува в глобален мащаб. Има правни способи, които в момента се прилагат в Швеция и Франция, ако там успеят и се превърнат в общоевропейска практика, българската държава също ще бъде принудена да ги въведе. Нещо подобно на забраната за пушенето – макар че същността на проблема е доста по-различна и има връзка с манията на големите развлекателни компании за неограничена печалба.

- Откъде ще намерите пари за рекламата на нашите ленти, за да има още по-голям интерес към тях?
-Хубавата реклама е на първо място идеи. Освен това тя има ефект само ако продуктът е съобразен с пазара. Когато знаеш какво иска публиката, знаеш и как да стигнеш до нея с минимални средства.

- По какъв начин трябва да се реши големият проблем с разпространението на нашите ленти?
-Има изработен механизъм за финансиране на национално разпространение на български филми. За разпространението трябва да се мисли обаче още преди да започне да се снима филмът. Т.е. важно е каква ще бъде бъдещата лента.

- Смятате ли, че нашите филми се правят предимно за фестивалите?
- Не, не смятам. Струва ми се, нещата стават малко случайно – и в добрия, и в лошия смисъл на думата. Определено българското кино има нужда от стратегия за международно представяне, но хората по света очакват от един български филм да им разкаже какво се случва в България днес, вътре в човека, който живее в съвременна България. И киното може да покаже това много по-добре от всяко друго изкуство.

- Кой е най-големият проблем на родното филмопроизводство и имате ли идея за неговото решаване?
- Възвръщане на доверието на зрителите. И това може да стане с общи усилия както на кинематографистите, така и на обществото като цяло.

- Само липсата на средства ли е причината за отчуждението на публиката от българското кино?
- Не, в никакъв случай. Има поредица от причини – много по-лесният достъп до световните образци на комерсиалното кино, изобилието от развлекателни медии, прекомерната американизация в начина на живот, липсата на имунитет в обществото срещу пошлостта и евтиното забавление. От друга страна - неспособността на киното ни да формулира важните въпроси на нашето време и да разказва вълнуващо за тях. Киното е съвременно изкуство и то трябва да запечатва това, което се случва тук и сега. Доказателство, че ограничените финансови средства не са непреодолимо препятствие, е световният фестивален успех на филма на Камен Калев „Източни пиеси”. Убеден съм също така, че той ще бъде високо оценен и от българските зрители.

- Щом дойде новината за назначението ви, веднага излязоха коментари в нета, че министърът на културата ви е ударил рамо. Защото сте работили в "СИА Адвъртайзинг", заедно с неговия роднина Росен Цанков. Какъв е вашият коментар?
- Никога не съм работил в "СИА Адвъртайзинг", а в „Камера”, където ме поканиха през 2005 г. да развия филмовия отдел на компанията. Мисля, че си свърших добре работата, и от декември миналата година подадох молба за напускане, за да участвам в конкурса за шеф на филмовия център. Попитах директно водещите кинематографисти в България дали това, че съм работил в „Камера”, ги смущава. Никой не изрази никакви съмнения, защото знаят, че съм свързан с различни области от филмовата индустрия вече повече от 20 години. Вторият документален филм, на който съм съсценарист, е отличен през 1988 година на фестивала „Златният ритон” в Пловдив. Министърът на културата проф. Стефан Данаилов назначи комисия от 11 души, сред които представители на различни поколения и нагласи в кинематографичната общност и само трима служители на министерството. Не вярвам, ако върху някого от гласувалите е оказано въздействие, той да не намери начин да го заяви.
Слава Богу, никой не ме подозира, че съм подкупил комисията.

Интервюто взе Долорес Витанова