„За миг цялата засия и ми се стори неустоимо съблазнителна. - Много бих искала някой да опише живота ми в книга, и то така, че всичко да звучи трагично и разтърсващо като някой от монолозите ми”, разказва момчето. То е на 16, мечтае да стане писател, тя с 20 години по-голяма, изпълнителка в пътуващ театър.

Една любовна нощ, която ще се окаже фатална. Средата на 80-те години, градче на 30-тина километра от Истанбул в романа „Червенокосата” на Орхан Памук (изд. „Еднорог”, превод Мая Караилиева). Всичко е фатално в неговите романи доколкото са изрядна литература. В такава определението „фатално” губи смисъл, всичко е на място.

Той няма да стане писател, ще забогатее. Роман ще напише синът му, за живота на баща си. Червенокосата ще присъства в него почти единствено с фатализма си, но пък какъв фатализъм.

Романът, който читателят разгръща и на който Памук е поставил заглавие „Червенокосата”.

Ако я кара така, един ден романите му ще са енциклопедия на романната форма. Не че той е изобретил романа, писан от герой на същия роман. Памук показва: може го, прави го достатъчно оригинално за да стои автентично. Негово. Достолепна литературна култура и самоувереност без каквото и да било съмнение за маниерност

И защо не – роман за литературата. Правил го е и друг път. Тук са пълноценни герои „Едип цар” и „Шах-наме”, поне колкото Червенокосата. За да форматират кръвосмешението, отцеубийството и не само като житейски неизбежни. Да изтрият границата между вечна литература и мимолетен, а какъв друг е животът на отделния човек. Като преливат едното в другото и обратно. Друга Памукова литературна игра.

Съвършеният турски сюжет и съвършените универсални послания. Покрай завидните грижи на неговата държава за превеждане на турска литература по света успяхме да се убедим, че Памук не идва от нищото. И не са прави, като казват, че той като нобелист изтегля турските писатели. Как се става български нобелист? С четене на Памук – 3, 4, ако трябва и петократно.