Сега ще ви призная нещо, което вероятно не е изненадващо, предвид претенциите ми на професионално пишещ: аз съм от онези, които гледаха и двата филма "Петдесет нюанса сиво" и "Петдесет нюанса по-тъмно" предпремиерно на кино. Добре, добре, моля за оправдание - беше безплатно. А това е много важно - ще ви кажа защо с този текст.

Този текст, който няма да е за кино.

Защото, момичета и дами - с една дума, вие, които сте основен таргет на този холивудски експеримент - не трябва да се заблуждавате: вие ще дадете парите си да отидете на "кино", но няма да получите дори бледо подобие на кино. Ще ви бъде обещано нещо, което ще гледате на голям екран в зала при липса на осветление, но то няма да е филм.

Това нещо - да го наречем продукт - има сценарист, режисьор, актьори, сценарий, музика - но не е филм. Нещо повече: този продукт напълно умишлено не е филм и бяга от всички възможни кино-капани (сюжет, актьорска игра, диалог), които могат да го превърнат в произведение на изкуството (добро или лошо няма значение). Бяга от тях с една единствена цел: вашите пари.

Добре, нали парите са цел и на всичките блокбъстъри, нали това е крайната цел изобщо на индустрията "Холивуд"?

Е, да но, ако вземем предвид статистиките от разходите и приходите в бокс-офиса от първата част на "50-те нюанса" спокойно можем да кажем, че тук се сблъскваме с тотално нов и много по-успешен от този на останалите блокбъстъри бизнес-модел.

Да видим: при сравнително нисък бюджет от 40 млн. долара, световните печалби на "Петдесет нюанса сиво" за 2015-а са около 571 млн. долара, което е 14.2 пъти печалба. За сравнение печалбата на най-касовия според бокс-офиса за 2015-а "Междузвездни войни: Силата се пробужда" е само 6.7 пъти над бюджета от 306 млн. долара - 2.1 млрд.долара в световен мащаб. През 2015-а "Спектър" заработва 3.5 пъти над бюджета си, а "Бързи и яростни 7" - 7.9 пъти...

Тези цифри ясно показват потенциала на това да се произвежда и продава нищо.

Нищо без супергерои, без екшън, без история. Абсолютна нула. Всъщност не абсолютна - получаваме обещанието за "еротика". Но понеже еротиката винаги е скандална, а със скандал можеш да направиш много пари, но не и свръх-много пари, не ти трябва скандал. Трябва ти нещо друго: трябва ти обещание за скандал.

Този модел, който продава "обещания" е десет пъти по-перверзен от всичко най-перверзно показвано ни от Холивуд: по-перверзно от елементарните шпионски тъпотии във филми като "Джейсън Борн", по-елементарно от пошлости като превъзнасянето на "Стив Джобс" в едноименния провал. И много по-безсмислено от всички глупотевини, предназначени за подрастващи, в "Отмъстителите" - защото последните трикове поне съществуват, а не са само обещание, че ги има.

Какво представлява новият "Петдесет нюанса по-тъмно" ще ви стане ясно от отговорите на въпросите, които ми бяха зададени от приятели след медийната прожекция преди няколко дни.

- Добре, филмът тъп ли е?
- Тъп ли? Не е точно тъп.
- А какво?
- Ами...ъъъ.
- Много ли секс-сцени има?
- Ами всъщност то почти няма секс-сцени.
- Е, как така, нали уж е еротичен?
- Ами да, но... май не е точно еротичен.
- Не може да няма садо-мазо!
- Има подобие на садо-мазо. Не е точно садо-мазо.
- Е, не може да няма камшици...
- Има... Има информация за камшици. Знаем, че господин Грей има камшици и уж ни е показано, че ги използва, но аз лично не си спомням да ги е използвал.
- Това е озадачаващо. Добре, а сценарий поне има ли?
- Има сценарий. Но нищо не се случва.
- Май трябва да отида да го гледам.

Ето така работи екпериментът "Петдест нюанса сиво" - понеже никой не може да повярва, че Холивуд може да продава нищо с такъв размах - всеки иска да отиде да се убеди сам. Някои хора дори си въобразяват, че са видели нещо. Явно имат голямо въображение. Пишат се ревюта. Говори се за актьорите, за сценария, за филма...

Всъщност този нов холивудски трик прилича на онзи, който се използва често от големите бандюги по света и у нас: ако действаш в много голям мащаб (примерно ограбиш напълно работеща банка), никой не може да повярва и ти се разминава по-лесно, отколкото да задигнеш няколко хиляди лева, например.

Но стига с тези местни реалии. Нека се върнем в света на илюзията, за да заковем и последния пирон в ковчега на "Петдесет нюанса по-тъмно".

Това елементарно и дори сексиско упражнение по продаване на въздух (защото продължението е сексиско - напълно в стила на новата политическа вълна на Запад - и някога независимата Анастейжа доброволно и с усмивка се превръща в красива безмълвна добавка на богатото разглезеното говненце Грей) всъщност възпитава в липса на вкус милиони зрители по света.

И единствената реакция срещу него е чрез смях и пародия.

За жалост моят текст никак не се получи смешен.