Мадам, хиляди французи са влюбени във вас
Шестнайсетгодишната София-Доротея, принцеса на Сейл, припада, когато среща бъдещия си съпруг. Други благороднички се вричат на алкохолици, развратници, дори травестити... Повечето от тези жени са унижавани и подложени на тормоз от своите съпрузи. Нашумялата писателка Елинор Херман разтваря широко дверите на кралските будоари, за да ни разкаже скандални истории за любов и страст. Плод на щателни проучвания, „Сексът и кралиците” разкрива историческата истина за най-известните владетелки в историята: Ана Болейн, Екатерина Велика, руската императрица Александра, принцеса Даяна.
Когато седемнайсетгодишната Мария-Антоанета Австрийска, омъжена от три години за наследника на френския трон, влязла за пръв път в Париж през 1773 година, била посрещната с възторжени аплодисменти и огромна радост от страна на подивялата тълпа. „Мадам, тук стотици хиляди французи са влюбени във вас” - й казал един от градските управници. Но с времето влюбените намалели до един.
В една великолепна зимна нощ на януари 1774 година тя го срещнала на бал с маски в Париж. По онова време тези балове били много популярни, защото давали възможност маскираните жени да флиртуват безнаказано и анонимно. Дори и жените от най-благородните семейства преследвали непознати мъже и понякога правели секс инкогнито в каретите или в сенките на градините. Има сведения, че на такива балове се случвало мъжът да прави секс със собствената си съпруга, без да я разпознае.
Осемнайсетгодишният граф Аксел Ферсен от Швеция, изпратен от влиятелния си баща на обиколка из Европа, за да се сдобие със светски маниери и лустро, бил запленен от една прекрасна млада дама с маска, която приближила, сложила нежната си ръка върху неговата и започнала да флиртува. След известно време тя повдигнала маската си и другите с удивление видели, че това е дофината, принцеса Мария-Антоанета. Принудена да се омъжи за човек, когото намирала за противен и който вече пет години не можел да консумира брака им, тя избивала неприязънта си към него с танци, хазарт и пазаруване.
Мария-Антоанета погледнала в тъжните сини очи на младия граф Аксел Ферсен, засмяла се с глас и изчезнала в тълпата. На следващия ден Ферсен бил поканен на бал във Версай. Той останал четири месеца във Версай и двамата се виждали често в двора.
Малко след като Ферсен напуснал Версай и се отправил към Лондон, старият крал Луи XV починал от едра шарка и ограниченият умствено престолонаследник станал крал под името Луи XVI. Луи бил невежа във всяко отношение, но ако като съпруг бил неприятен, като крал бил просто ужасен. Желязната воля, безпощадното его и ненаситната жажда за слава са задължителни за един амбициозен крал. Горкият Луи бил милозлив, морален, скромен и нерешителен.
От своя страна, кралицата заявила, че няма за цел да бъде велика кралица; тя искала да я запомнят като най-модерната жена във Франция. Мария-Антоанета притежавала блясък и красота, достатъчни за декоративната роля на съпруга на краля, но умът й бил по-малко дори и от този на съпруга й. И за разлика от него тя не осъзнавала собствената си ограниченост. Решителна и самоуверена, Мария-Антоанета се смятала за политически гений и често взимала решения вместо своя слабохарактерен съпруг.
Аксел Ферсен се върнал във Версай през август 1778 година. На двайсет и две години, той вече имал достатъчно опит с жените и с дворцовите интриги.
През тези четири години Мария-Антоанета се променила много. Луи най-после се подложил на операция, преодолял своята импотентност и кралицата сега била бременна. Но продължавала да не обича своя съпруг. Щом видяла някогашния си обожател, очите й светнали. Усмихнала се широко и възкликнала: „О,! Ето един стар познат!”.
Към есента кралицата вече открито показвала предпочитанията си към Ферсен. Тя често го канела в салона на личния си апартамент, където двамата играели карти в отбрано общество и може би по някое време го е отвличала в будоара си.
На 19 декември 1778 година Мария-Антоанета родила момиче. Момиче нямало право да наследява френския трон и Луи нямал търпение да опита отново, но кралицата отхвърлила неговото внимание и се съсредоточила върху своя предан швед. Вероятно на този ранен етап любовта им все още не била прераснала във физическа близост. Проявата й включвала влажни погледи и леки усмивчици, както и неизразимо удоволствие от присъствието на другия.
С времето Ферсен си дал сметка, че любовта му е обречена и опасна. С надеждата, че една промяна ще успокои болката в сърцето му, той се записал доброволец във френската армия, която подкрепила американската революция срещу английския крал. Може би океанът между тях щял да му помогне да забрави кралицата.
Ала Ферсен се завърнал в Париж на 23 юни 1783 година. Щастливата кралица го посрещнала като герой. Много вероятно е двамата да са консумирали любовта си именно през това лято. Докато графът отсъствал, Мария-Антоанета най-после изпълнила дълга си към Франция. През октомври 1781 година дарила на краля син и сега можела да се отдаде напълно на любовта си към красивия швед, волна като кралско дете, за което се знае, че няма да наследи трона. Отегчена от противния си съпруг, уморена да чака мъжа, когото желаела истински, тя впрегнала на работа целия си арсенал от женски хитрости и чар, за да покори своя любим, който изглежда все още се колебаел.
Външно нищо не се променило. Кралицата продължавала да показва силен интерес към шведа и това било всичко. Ферсен останал хладен и резервиран към нея в присъствието на други придворни. На петнайсети юни той за пръв път отбелязва в дневника си, че отишъл във Версай да се види с кралицата. Вероятно двамата са се срещали в малката стая над спалнята на кралицата, запазена за нейната придворна. Тя спяла там, когато Мария-Антоанета била болна или бременна. Стаята била свързана с покоите й посредством тайна стълба. През онова дълго горещо лято, докато придворните били в провинцията, Мария-Антоанета имала достатъчно време да се наслади на ласките на тайния си любовник.
Дори и такъв сдържан мъж като Ферсен имал нужда да сподели сърдечните си вълнения с някого. Сигурен в нейната дискретност, той избрал за свой изповедник сестра си София и двамата започнали да си разменят писма. В своите той наричал кралицата „Тя” или „Жозефин”, защото третото име на Мария-Антоанета било Жозефа.
С горещото си сърце под ледения слой, Ферсен определено е бил по-страстен любовник от ленивия Луи, който така и не придобил вкус към секса. След първите седем години от брака си, когато сексът със съпруга й бил невъзможен, Мария-Антоанета най-после разбрала какво е това физическа любов, но Луи я отвращавал. В прегръдките на Ферсен тя за пръв път открила какво е да правиш секс с любим човек. Можем да си ги представим в тяхното тайно любовно гнездо.
След онова красиво лято семейни ангажименти призовали Ферсен обратно в родината. Но през юни 1784 година той побързал да се върне със свитата на шведския крал. Като чул, че крал Густав идва на посещение, горкият Луи така се объркал, че обул чорапи с различен цвят и сложил само една катарама на обувките си, после изхвърчал навън, запъхтян и треперещ, да посрещне своя съюзник. Крал Густав бил известен с безупречното си облекло и сдържано поведение. Вероятно му е било трудно да потисне смеха си при вида на своя домакин.
Но очите на Ферсен търсели само кралицата. Задължен да бъде до своя крал във всеки миг от престоя му, той се престорил на болен, за да може да се срещне тайно с нея. След няколко дни си заминал заедно с делегацията, без да знае, че е оставил на кралицата нещо, което щяло винаги да й напомня за него. Девет месеца по-късно Мария-Антоанета родила син, бъдещия Луи XVII.
На 27 септември 1788 година придворните забелязали, че някой връчил на краля пакет с писма, докато бил на лов. Флигел адютантът му се спуснал към него и видял, че плаче. Луи му наредил да го остави сам и заплакал с глас, а сълзите обливали лицето му. Малко по-късно той казал, че е болен и има нужда от помощ, за да се качи на коня си. По пътя към двореца успял да се овладее. Никой не разбрал какви са били тези писма и с какво са го е разстроили толкова силно, но има голяма вероятност да са били от любовната кореспонденция между Ферсен и Мария-Антоанета. Нещата се оказали много по-фатални, понеже по същото време престолонаследникът умирал бавно от туберкулоза, а Луи държал доказателство, че херцогът на Нормандия, следващият крал на Франция, вероятно е син на шведския граф...
