Световноизвестният наш певец Калуди Калудов дойзе в София, за да участва в премиарата на „Хофманови разкази“ в Софийската опера. Ролята на поета Хофман е дебют за прочутия артист. Калуди Калудов има ангажименти по най-реномираните оперни театри в света, но винаги успява да вмъкне в графика си и гостуване в родината.
От 80-те години и досега международната кариера на Калуди Калудов е възходяща и той е нареждан от ценителите на операта в челото на тенорите в света. Пее във Виенската опера, Ла Скала в Милано, „Ковънт Гардън в Лондон,. След 1994 г. Калуди Калудов ръководи няколко майсторски класа в Полша, Италия и България.
Калуди Калудов има записи в най-големите звукозаписни компании. На полския пазар е особено популярен дискът му “О, звезда Витлеемска”, за който е лауреат на Златна плоча.
- Завърнахте се за пореден път в София заради дебюта в „Хофманови разкази“ на Офенбах. Вярно ли е ,че за първи път ще пеете на френски?
- Уви, да! Изпитвам ужас! Това е моята трагедия, така да се каже! Пял съм много рядко по някоя ария на френски, но цяла роля – не! Няма как, публиката ще трябва да се примири с моя лош френски! Но експериментът си струва, защото ролята е наистина прекрасна. Аз всъщност съм човек, който говори на много езици, просто животът ме задължи да се науча. Говоря малко и френски. Но никога не съм го учил този език граматически, както немски, италиански, полски, руски. Все пак, мисля, че ще се справя.
- Как оцелява операта в условията на световната икономическа криза?
- Както и досега. Изпявам си първата ария на концерта, публиката става на крак, не спира да аплодира. Салонът е пълен. Хората ходят на класически концерти и на опера и ще продължат да го правят. Колкото и страшна да е кризата, за която непрекъснато се говори. Не искам да кажа, че кризата е измислена, че населението не изпитва тежестта й. Но точно класическото изкуство му помага да я преодолее и преживее.
Струва ми се, въпросът не опира да икономическите възможности. А до начина, по който можем да стигнем до душите им.. Ние, оперните артисти, отдавна сме доказали, че умеем да го правим. Жалкото е, че не винаги ни оценяват. Сякаш цялата психическа енергия на обществото потича в едни коловози, които нямат нищо общо с духовното развитие на човечеството.
- Искате да кажете, че операта има благоприятно влияние върху публиката в един по-широк аспект? Жалкото е обаче ,че младата аудитория дори не желае да се докосне до това изкуство?
- Не са виновни младите, а тези, които ги възпитават. Сега на нас, в България, ни трябва един Ленърд Бърнстейн. Помните какви великолепни лектории правеше той предимно за млада публика. Запознаваше слушателите с отделните инструменти, разказваше как говорят инструментите. Обясняваше кой инструмент какво свири в дадена симфония. Време ни е да направим нещо подобно у нас, защото децата ни съвсем се отчуждиха от класическата музика.
- Смятате ли, че у нас ще се намери един Бърнстейн?
- Естествено, ние сме талантлив народ. Все ще се намери някой, който да се опита да подражава на Бърнстейн. Няма бъдеще изобщо. Бъдещето е днес, ние го градим днес. Никой не е построил бъдещето в бъдещето. Бъдещето се гради в ежедневието. В пространството няма минало, днешно и утрешно. То просто съществува.
Интервюто взе
