ЗА ДВАНАЙСЕТИ ПЪТ Музеят „Борис Христов" открива своя фестивал на изкуствата.
В духа на европейските фестивали, с продължителна серия от изяви, този празник обобщава постижения и процеси, поставя акценти, които са характерни за творческия сезон на Музея „Борис Христов"..
В програмата са включени артисти от различни генерации и от различни изкуства. Фестивалът свързва в едно духовната традиция и настоящето, за да се
очертаят проекциите на един бъдещ профил на българската култура.
КОНЦЕПЦИЯТА на фестивала „Борис Христов" се развива във времето като поема предизвикателствата на нови идеи и проекти, родени от общуването между представители на различни изкуства. Той е отражение на цялостната личност на Борис Христов, на неговата многостранност в културните интереси, на преклонението му пред националната традиция и взаимовръзката на националното творчество със световните културни ценности.
„ИЗКУСТВАТА СА СИЛНИ, КОГАТО СА ЗАЕДНО, КОГАТО СЕ ЯТО ОТ ИЗКУСТВА" – казва Борис Христов. И прилага в артистичното си творчество това свое убеждение с прецизност не само към разшифровката на музикалната партитура, но и на историческия контекст на сценичните образи с характерните за епохата върхове в изобразителното изкуство, словото, актьорското майсторство.
Затова редица от изявите свързват в едно различни изкуства и скрепяват връзката между поколенията.
ПО ТРАДИЦИЯ тържественото откриване на фестивала е на 18 май – ден на рождението на Борис Христов (1914 г.) и, същевременно ден на неговото отпътуване от България през 1942 г. за Италия, където заминава, за да учи и да сбъдва мечтите си. Откриването на фестивала е със своеобразен маратон на младите таланти от Нов български университет. В различни издания на фестивала през годините редица млади изпълнители са имали своя дебют в дома на Борис Христов. Затова публиката на фестивала има предимството да бъде свидетел на първите изяви на изпълнители, които по-нататък осъществяват своето развитие, бележат постижения, а понякога и слава на големите подиуми и сцени.
Сред вече изявените участници във вечерта „Вълшебства за цигулка" на 20 май са Яна Зеленогорска, Иван Стайков и Санджар Сапаев – трима млади изпълнители с огромна колекция от национални и международни награди и с неизтощима енергия за музициране и превземане на нови хоризонти в репертоара. Санджар Сапаев, роден в Узбекистан, се налага като един от най-креативните музиканти н България. Неговите и на колегите му проекти от квартет „Сапаев" често представят камерната музика в съчетание с танц и пантомима, търсейки нестандартни пространства. На 27 май Санджар Сапаев заедно с цигуларя Иван Стайков, виолиста Радослав Йорданов и виолончелиста Атанас Кръстев представят програма – поклон пред професор Михаил Пеков, който отбелязва своято 75-годишнина през 2016 г.
ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА МИНАЛОТО, но и търсене на мястото на съвременния изпълнител в интерпретацията на творческото наследство е програмата на сопраното Таня Лазарова и пианиста Светослав Лазаров (22 юни).Те се обръщат към записите от 70-те години на едно голямото артистично съдружие - Людмила Хаджиева и Парашкев Хаджиев, за да възкресят вокалните цикли на Хаджиев по стихове на български и на стари източни поети. Проектът е и своеобразен призив за необходимостта от преиздаването на старите звукозаписи, които днес могат да служат за еталон на новото поколение.
Вдъхновение далеч назад в историята намират изпълнителите от ансамбъла „Музика антика – София". (25 май) Тяхната програма обхваща камерна и танцувална музика от епохата на Ренесанса, ранен и среден барок и ренесансова поезия. Разноцветната музикална мозайка включва различни европейски, национални и стилови очертания от Италия, Германия, Ирландия, Англия, Полша, Франция от края на ХV до началото на ХVIII век. Музикантите се стремят да представят пред слушателите красотата на старите творби в чиито партитури са включени вокал, клавесин, ренесансова и барокова флейта, виола да гамба, китара.
Българският колегиум „Осанна" с диригент д-р Елица Христова намира опора в историята, но интерпретира и съвременно творчество. Този ансамбъл от възрастни и от деца е най-яркият представител в християнския свят на брегмофонията (система на звукоизвличане, съобразена с храмовото пространство). На фестивала формацията се представя с творби на Георги Попов – православни песнопения на църковно-славянски, гръцки, френски, немски, английски и италиански езици. (13 юни).
Представител на българските таланти, които намират своята реализация в чужбина, но продължават връзката си с българската сцена е пианистът Димчо Величков. Неговото участие във фестивала с творби от Шопен, Скрябин, Мусоргски и Александър Владигеров е една дълго чакана среща с родната публика след блестящите му участия в Италия, Франция, Австрия, Германия, Русия, Канада, Корея...
Известен със своите концептуални програми, басът Пламен Бейков се представя в дома на своя педагог Борис Христов с програмата „Шостакович – последни песни", посветена на 110-годишнината от рождението на големия композитор. Чрез музика, слово и образ (специално създадената от Пламен Бейков мулдтимедия включва субтитри и изображения) изпълнителят изгражда емоционален портрет на Шостакович. „Последните вокални творби на Шостакович – казва Пламен Бейков – носят просветление, утешаваща мъдрост, усещане за вечност и за побеждаващата смъртта непреходност; извисено чувство за хумор и бликаща интелектуална ирония." (20 юни)
Връзката между изкуствата е вплетена и в изявите на художниците, които участват във фестивала. Силвана Сахаг в своята първа самостоятелна изложба „Пробуждане" се опира на интуицията си, отбягва правила и установени норми, провокира самата себе си, изразявайки възхитата си от формите, които сама природата създава. Неин съмишленик в творчеството е звездата на Музикалния театър Олга Динова, с чието специално участие е откриването на изложбата.(17 май). Музиката е неразделна част и от изложбата – живопис и графика – на Ивон Кючукова. „Музика в картини/картини в музиката" с участието на нейната преподавателка по пиано от детските години – доц. Ани Тошкова и на виолиста Агоп Маникян. Изцложбата е един от примерите за въздействието на изкуствата, когато намират синтеза помежду си.
Фестивалът „Борис Христов" поставя на фокус и три изяви на изпълнители от Република Македония. Цигуларят Михаило Куфоянакис, пианистите Тодор Светиев и Даница Стоянова сопраното Гонца Богоромова, акомпанирана от известния български пианист Милен Станев очертават широка панорама на творчеството на автори от различни поколения. (10 юни, 15 юни, 17 юни)
Еталоните в българското изпълнителско изкуство са представени в поредицата „Звездите в кадър". В нея са вплетени паметни сценични изяви, творчески и житейски истории и откровения на легендите в изпълнителското изкуство Борис Христов, , Маргарита Лилова, Красимира Стоянова, Димитър Узунов и Катя Георгиева, Георги Чолаков Руслан Райчев. Заснети от Невена Коралова, Петя Тетевенска, Росен Елезов, Виктория Митова, Йордан Джумалиев, Петър Райчев тези свидетелства за музикална слава, съдби и правратности са и пример за отговорността, чрез филмовия документ, историята да бъде съхранявана, а образците – пренасяни във времето, към следващи поколения.
Представянето на тази поредица е с участието на авторите на филмовите продукции.
( 2 юни, 9 юни, 20 юни, 28 юни).
С грижа към най-малките фестивалът „Борис Христов" предоставя възможност и за изява на деца изпълнители.
В инициативата Европейска нощ на музеите, (21 май) Музеят „Борис Христов" предоставя възможност посетителите да чуят и видят чрез видеозаписи изпълнения на Маргарита Лилова и Гена Димитрова със Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков и Оркестъра на Софийската опера под диригентството на Владимир Гяуров от (22 часа). А в по-ранните часове на тази дълга нощ, от 20 часа да чуят изпълнения на любители музиканти – възпитаници на Албена Станчива. И, ако се запалят по клавирното музициране, посетителите могат да вземат своите първи уроци в часа на публиката, наречен „Нито рано, нито късно" от 21 до 22 часа.
