На 27 април в залата на Съюза на българските журналисти се състоя кръгла маса на тема „Новруз – празник на новото начало". Събитието е част от инициативата на сдружение „Спектър 21 век" - „Покажи традицията, подари празник!". Гости на празника бяха дипломати от посолствата на Азербайджанската република, Ислямска република Иран, Република Казахстан, Република Македония. Благодарение на тях българската публика от журналисти и културни дейци, се запозна по-отблизо с историята на празника, неговата подготовка и провеждане.

Преди докладите по темата обаче всички се потопиха в атмосферата на Новруз благодарение на кратък рецитал на ученици от Руския лицей в София, с директор Шара Карсакпаева. Мултимедийното представяне на празника пък в различните страни също спомогна за изграждане на по-пълно впечатление.

Новруз се празнува се по различни начини от много народи, като важен елемент в него е огънят. Той е ден за семейството и приятелите, за празнични ястия, за танци и пеене. През 2009 г. по инициатива на Азербайджан, Индия, Иран, Киргизтан, Пакистан, Турция и Узбекистан Новруз е вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, а през 2010 г. Общото събрание на ООН обяви 21 март за Международен ден на Новруз. Инициативата тогава е на Азербайджан, Албания, Афганистан, Индия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Македония, Таджикистан, Туркменистан и Турция. Новруз се празнува обаче и в отделни райони на Босна и Херцоговина, Ирак, Китай и Руската Федерация.

В доклада си „Новруз – празник на новата година по астрономическия слънчев календар на иранските и тюркските народи", идейният инициатор на събитието - г-жа Гюлмира Бакирова от Казахстан, подчерта неговата древна история и определи общите моменти при празнуването му в различните страни. „Новруз е най-старото честване на Нова година на земята.... За първи път той се споменава в свещената книга на зороастризма "Авеста". Празникът на пролетното равноденствие се свързва и с появата на слънчевия календар при народите от Централна Азия и Иран преди седем хиляди години, много преди появата на исляма. Според него, годината започва през пролетта - на 20 или 21 март, когато денят се изравнява с нощта и пролетта встъпва в правата си. Идва ново време за работа на полето, време на грижи и надежди за земеделците."

Празникът има някои общи черти в страните, които го празнуват. Например, навсякъде хората обновяват къщите си, почистват ги и ги украсяват, перат дрехите, особено тези на децата, защото се счита, че малките са най-уязвимите от уроки. Навсякъде седмицата преди Новруз е посветена на почит към душите на предците - правят се помени, поднасят им се дарове и им се молят за помощ и закрила срещу беди през следващата година. Навсякъде празникът се празнува на открито като събор - провеждат се игри, спортни състезания, хората пеят и танцуват. Палят се огньове и всеки ги прескача. Хората се пръскат един друг с вода, за да се очистят от греховете си през изтеклата година. И навсякъде на масата има седем ястия...

Г-жа Вюсала Садъгова, трети секретар в Посолство на Азербайджанската република, в своето изказване подчерта спецификите на празника в родината й. В доклада си „Новруз в Азербайджан" тя наблегна също на важното значение на традицията за народа й. Новруз е оставил дълбока следа в културата и поезията му. За азербайджанците той е символ на толерантността. И затова е от особено голямо значение днес, когато 2016 е обявена за година мултикултурализма в страната.

Г-н Мохамадали Киани, съветник по културните въпроси към посолството на Ислямска република Иран в своя доклад „Новруз в Иранската цивилизация" разгледа празника като мост между природата и човека. Впечатление в него направи описанието на един специфичен обичай: „... с наближаването на празника се избират няколко души – т. нар. Хаджи Фируз, които боядисват лицата си в черно, обличат шарени дрехи, слагат си шапки и излизат на улицата. Те пеят песни и рецитират стихове, с които веселят хората. Събирането на милостиня във всички населени места с цел подпомагането на бедните и нуждаещите се е също сред традициите на Ноуруз." Впечатли и краят му: „Днес Новруз се отбелязва чрез разнообразни обичаи в отделните държави, които имат общи исторически и културни корени с Иран. Сред тях са някои балкански държави, Пакистан, Таджикистан, Азербайджан, Киргизстан, Узбекистан, Афганистан, Казахстан и дори Занзибар (днешна Танзания), където в миналите векове е имало големи групи ирански преселници."

С много тържества на открито отбелязват празника в Казахстан, сподели в своето изказване г-н Бауржан Сарсембеков, втори секретар в посолството на Република Казахстан. Защото за казахите това е ден на обновяването на природата.

Интересни факти представи и гл. ас. д-р Йелис Еролова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН в своя доклад - „Наврез при кримските татари в България и Румъния".

Дебатите по темата след докладите показаха, че подобни събития помагат хората по света да се опознават по-добре, а оттам и да се разбират по-добре. Разговорите продължиха и след края на кръглата маса, когато гостите имаха възможността да вкусят и да се насладят на казашки и азербайджански специалитети, приготвяни специално за трапезата на Новруз и заемащи важно място в него.

Г-жа Екатерина Павлова, съпредседател на сдружение "Спектър 21 век"  

>>>Снимки: Мари Къналян