Областният управител на Област Русе доц. д-р Стефко Бурджиев, заедно със своите заместници Явор Янчев и Станимир Станчев връчи поздравителен адрес, удостоверение и плакет на акад. Пламен Карталов за изключителния му принос в развитието на националното музикално-сценично изкуство, на Русенската опера и балет, в успехите и развитието на фестивала „Мартенски музикални дни" през годините, в приобщаването на младата публика и в поощряването на международно сътрудничество и копродукции. „Приемете този скромен знак на признателност за всичко, което сте направили като човек и като творец за българската държава", посочи д-р Бурджиев.
„Върнахте ме в едни нелеки години за Русенската опера, когато по настояване на министерството на културата поех ръководството й – каза в отговор Пламен Карталов. - Наследих на поста големия диригент Константин Илиев. Славните традиции на русенската музикалната култура, на операта, на русенските артисти – всичко това беше знак на особена гордост за мен, че имам това доверие да бъда част от културния живот на града. Русенци винаги са обичали своята опера, своя оркестър, своите културни празници. Заедно с Русенската опера бяхме първите в България, които създадохме едно движение, което беше революционно за онези години, спонсорството. Убедих ръководителите на водещите предприятия всички те да бъдат част от културата на града не само като публика, но и като инвеститори в изкуството на операта. Това се случваше за първи път у нас – стопански предприятия да участват в творческия процес. Заедно с тях направихме „Травиата" от Верди, „Янините девет братя" от Пипков, „Фауст" от Гуно, „Лешникотрошачката" от Чайковски, рок-балета „Репетицията" от Бах-Пресер.
Доведох в Русенската опера 15 млади певци, заредени с енергия да се присъединят към традицията, създавана от такива колоси на българското оперно дело като Николай Здравков, Пенка Маринова, Кирил Кръстев, Стефан Димитров, Виолета Шеханова, Мария Венцеславова, Анастас Анастасов и много други. За четири години успяхме не само да върнем блясъка на този театър, но и да създадем нови творчески върхове. Това време отмина за мен като миг и остана тази прекрасна емоция, че Русе беше важна част от моя живот и от живота на семейството ми. По-късно поех друга мисия – заедно с Борис Христов сбъднахме дълго лелеяната негова мечта, създаването в Рим на академия за усъвършенстване на млади български оперни артисти.
„Смятам, че не само държавата трябва да финансира културата. За мен беше и остава важна цел да се намират алтернативни източници за финансиране, които да я подпомагат, защото за съжаление средствата никога не достигат", посочи Пламен Карталов. Той разказа как Софийската опера със собствени приходи е закупила нови инструменти за оркестъра, нови пиана и роял и е подобрила техническото осигуряване на спектаклите с нова осветителна и озвучителна техника.
Пламен Карталов запозна русенските си домакини с най-мащабния проект на първия ни театър, предизвикал сензационен успех за българската опера в Германия - представянето на тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга" във Фестивалния театър във Фюсен, Германия само с български артисти. Проектът стана възможен благодарение на министерствата на културата и на туризма, с подкрепата на дарители, спомоществователи, покровители и спонсори. Нашите спектакли бяха посетени и получиха световно признание от стотици вагнерианци от 17 държави .
В амбицията да създаваме млада оперна публика не само от столицата, но и от много градове и села от страната, ето че и русенски училища ни канят да гостуваме със свои спектакли. Софийската опера придоби голяма популярност с програмите си и с грижата за създаване на нова млада публика. Тази публика трябва да се възпитава от най-ранна възраст, с нея трябва да се общува постоянно, защото ако не се работи за създаване на нови зрители на място, се обезсмисля съществуването на който и да е културен институт и харченето на държавни средства за него. Театърът съществува единствено и само за публиката си", каза в заключение акад. Карталов.
