Снимките на новия пълнометражен филм „Тилт“ в столицата ще приключат на 16 май. Лентата се очаква да бъде пусната по кината през 2010 година. Стартът бе даден в Германия на 13 март с 13 кадъра в немско гробище, където главните герои копаят гробове като емигранти. Действието се развива по време на прехода, но не се занимава с политически проблеми, а със съдбите на младите хора, които напуснаха България след 10 ноември. Сценарият е развит с помощта на световнопризнатите консултанти Бернд Лихтенберг („Goodbye Lenin”) и Бил Форсайт (с 8 престижни кинонагради) с подкрепата на програма ScriptTeast. Лентата се очаква да бъде пусната по кината през 2010 година. Режисьор и автор на идеята е Виктор Чучков, син на световноизвестния композитор Виктор Чучков. Той влиза в света на киното още на 10-годишна възраст, като изпълнява главна детска роля в българския филм „Йо-хо-хо“. За нея получава специална диплома от Международния филмов фестивал в Москва през 1981 г. - Вашият филм е сред 13-те копродукции, които получиха финансова подкрепа от кинематографичния фонд на Европейската общност Евроимаж. Как успяхте да се преборите? Сумата, с която ни подкрепят, е 170 хиляди евро. За да получиш средства от който и да било фонд, най-важното е да ги впечатлиш с историята, която искаш да разкажеш – да е написана добре, да е подплатена с талантлив екип, да видят в нея потенциал за публиката. Ние работим с прекрасни млади актьори – Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев от класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ, както и с доказали се имена като Георги Стайков, Филип Аврамов, Александър Сано – Среброто. Оператор е Рали Ралчев - с огромен опит у нас и в чужбина с филми като “Писмо до Америка”, “Самсара”, “Луна Папа”. Голямо значение има и на какъв етап е проектът – когато кандидатствахме в Евроимаж, вече имахме подкрепата на Национален филмов център, БНТ, Регионален фонд МДМ в Германия, както и на програма “Култура” на Столична община. Това убеди комисията на Евроимаж, че сме си свършили работата откъм финансирането на филма. В нашия случай и “Чучков Брадърс”, и немските ни копродуценти “Остлихт филмпродукцион” имат добра репутация пред Евроимаж. А там кандидатстват огромно количество проекти и фактът, че подкрепиха именно моя дебютен режисьорски филм, много ни радва. - Стартът на „Тилт“ започна на 13-и, петък, с 13 кадъра в Германия. Случайно ли беше тройното фатално съвпадение, или е заложен някакъв творчески фатализъм? - Аз самият съм много суеверен, но когато става дума за работа, суеверието остава на заден план. Първите кадри бяха на немско гробище, където нашите герои вършат общественополезен труд. Така се случи, защото беше най-подходящо за снимачната програма на филма, а това означава координация между буквално десетки, ако не и стотици хора. - Актьорският състав е уникална комбинация от млади открития, събрани след тригодишен кастинг, заедно с утвърдени имена в българското кино. Не е ли твърде дълго времето за подбора на артистите? - Разглеждал съм стотици лица, говорил съм със стотици хора. Не беше лесно, защото трябва да са млади, но добри актьори, които да могат да изпълнят добре персонажите. Но съм много доволен от резултата. Мисля, че имаме страхотни попадения, и се радвам, че намерих своите Сташ, Беки, Катев и така нататък. Страшно сме щастливи, че Жоро Стайков хареса проекта и дойде специално от Швеция, за да се снима в него. - Случайно ли е, че всички млади актьори са от класа на проф. Пламен Марков? - Така се случи, но това много ни помага, защото те са приятели и в живота, което прави по-лесно за тях да изиграят една задружна и авантюристична компания. - Според вас с какво новият ви филм ще впечатли съвременния зрител? Сюжетът е отпреди 20 години? - Сюжетът е общовалиден и би могъл да се случи и днес. Тъй като героите са млади и пълни с живот, смятам, че ще бъдат лесно възприети, независимо че сюжетът е отпреди 20 години. Освен това разказваме за време, което беше много важно за съвременната ни история и мисля, че зрителят често ще припознава себе си и филмът ще му бъде близък. На първо място обаче това е любовна история, което не ограничава продукцията в конкретен период или време. - За каква аудитория е ориентирана лентата? - Филмът е за широка аудитория, но е насочен най-вече към младите хора. - Какъв ще е пътят на лентата от тук нататък? - Трудно е да се каже, имаме още много работа. Първо чакаме фестивални успехи, после киноразпространение – вече имаме дистрибутори, с които работим за България и Германия. Освен това имаме и агент по продажбите за цял свят. После следва DVD, телевизионно разпространение и т.н. Със сигурност ще гледате филма по БНТ, която е копродуцент на проекта. Трудно ми е да кажа точни дати, но очаквайте филма догодина - 2010-а. - Много време мина, откакто малкият Леонид с гипсираната ръка очарова зрителите във филма „Йо-Хо-хо“ на режисьора Зако Хеския. Какво се промени в живота ви? - Сбъдна се мечтата ми и станах режисьор. Освен това имам прекрасно семейство, което ми дава сили и още повече ме амбицира. - А кое е по-трудно – да си пред камерата или зад нея? - За едно дете е по-лесно да бъде актьор, защото не осъзнава напълно какво се случва. Но като цяло да си наистина добър актьор е по-трудно. Режисьорът, от друга страна, има огромни отговорности. И двете обаче са много вълнуващи и изискващи професии. - Как се отразява икономическата криза върху българската кинематографична индустрия? - Надяваме се, че държавните институции ще продължат да развиват българското кино и няма да намалят неговото финансиране, тъй като това би било фатално за бъдещето на това изкуство в България. Също така се надявам, че кризата по някакъв начин може да има и положителен ефект, тоест цените на определени услуги, локации и т.н. да се понижат, а не да се поддържат изкуствено високи, както се случва според мен в момента. - Какво според вас пречи на на българския филм да вземе „Оскар“? - Според мен може би липсва добре разказана история – силна и достоверна. Това зависи от много неща – от целия екип, от актьорите и най-вече от режисьора, разбира се. Но може би най-важна е темата – дали ще развълнува хората и дали е добре разказана. В повечето случаи “Оскар” взимат филми на общочовешки теми, които вълнуват света. Има добри български филми, но може би засега не уцелваме с темите - липсва мащабност на идеята в повечето филми. И не на последно място - няма силно лоби и държавна политика, например както е в Румъния. Интервюто взе Долорес Витанова