Големият Климент Денчев си отиде малко преди да навърши 70 години. Сладкодумният разказвач на приказки, който виртуозно рисуваше на стъкло вълшебните си герои, години наред в средата на 70-те пожелаваше на малчуганите „Лека нощ, деца“. Неговите почитатели помнят още и незабравимите му участия във филмите “Войната на таралежите”, “Баща ми, бояджията”,”Петимата от Моби Дик”, "Козият рог", "Басейнът ", "Тайфуни с нежни имена" и други. През 1978 , след като беше станал кумир на всички български деца и бе на върха на славата си, Климент Денчев напусна България и замина в Канада. В интервю, дадено 25 години по-късно ,той простичко обяснява защо е емигрирал: „Не можех да се вписвам в тогавашната действителност. И не бързах да се връщам. Че за какво ми е, депутат ли да ставам! Хич нямам такива мераци!“. Актьорът казваше, че не обича да мисли за бъдещето, защото всеки ден е подарен, припомнят близките му. Със сладкодумието си и атрактивните рисунки на стъкло той много бързо успява да впечатли и канадските малчугани. Скоро идва и голямото световно признание - първа награда в Париж на фестивал на детските филми. Нужен му беше четвърт век, за да се върне отново в България. Оказа се, че не е успял да устои на примамливата оферта да се снима в новия филм на Иглика Трифонова "Разследване".Денчев имаше талант и самочувствие, беше играл в над 60 филма. Завършил е ВИТИЗ и първите му стъпки на сцената са в драматичния театър "Йордан Йовков "- Добрич. Казваше, че е имал късмет да работи с режисьори като Методи Андонов и Бинка Желязкова, защото покрай тях се обогатил духовно. Снимал е с безспорни имена като Рупърт Еверет, Шарън Стоун, Бърт Ланкастър. Неостаряващият чаровник Климбо носеше България в сърцето си, беше му скъпа нашата си действителност и обичаше да цитира Стефан Цанев: "И когато най-накрая понесете мойте кости, моля ви, на път към Рая нека минем по Раковски".