„Стаята с куклите на сеньор Беарн” има странна съдба. Романът , който първоначално бил написан на испански през 1956 г., не намерил очаквания отзвук в литературните среди и сред читателите. Едва след пренаписването му на каталонски и публикуването му през 60-те години на ХХ век, бива оценен по достойнство. „Стаята с куклите на сеньор Беарн“ излиза за първи път на български език. Това е книга за загубения рай, за края на един век, разкриваща пред очите на читателя прехода от стари към нови времена Произведението на Льоренс Вилялонга е преведено почти на всички европейски езици, както и на китайски и виетнамски. По книгата е направен и филм със същото заглавие. В “Стаята с куклите на сеньор Беарн” авторът ни връща в средата на ХIХ век, на остров Майорка, в малко имение, за да ни запознае с живота, упадъка и гибелта на един род. Благородникът Дон Антонио де Беарн е женен за братовчедка си Мария Антония, но двамата нямат деца. След мистериозната смърт на възрастната двойка двама пруски масони идват в имението, привлечени от загадъчната Стая за кукли, която крие тайните и миналото на рода. Целият разказ е пречупен през погледа на Дон Хуан, незаконен син на Дон Антонио. Льоренс Вилялонга (1897-1980) е роден в Палма де Майорка. Още в студентските си години започва да пише журналистически статии за тогавашните вестници. През целия си живот е работил като психиатър, което му помага лесно и по свой уникален начин да улавя настроенията и най-фините струни на човешката душа. Автор е на 15 романа, 5 сборника с кратки разкази и повече от 500 журналистически статии. Изд. УНИСКОП