Долорес Витанова "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа", удостоен с наградата на Балканския филмов фонд за сценарий в Солун през 2004 г., се завъртя премиерно на „София филм фест“. Филмът тръгва по екраните на София и Бургас на 20 март. Лентата разказва за връзката на младия Хемингуей с българско момиче, когато през 1922 г. преминава през страната ни като доброволец, връщащ се от фронта на военните действия на Балканите. В главните роли участват Крис Хайслър (Хемингуей), Гергана Плетньова (влюбената българка), Руси Чанев, Иван Бърнев, Малин Кръстев, Касиел Ноа Ашер, Стефан Мавродиев, Цветана Манева. Действието на филма се развива на неназована жп гара в България през 1922 г. Младият военен кореспондент Хемингуей пресича нашата страна с влака на връщане от театъра на бойните действия между Гърция и Турция. Режисьорът Светослав Овчаров: Разказвам истинска история, не измислица Светослав Овчаров е майстор на филмите за бележити личности. Сред най-популярните негови заглавия са „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“ , „Коста Паница“, „Фердинанд български“. Върху историята за Хемингуей работи с хъс и вдъхновение. Убеден е, че такива филми съхраняват паметта за великите творци. - Г-н Овчаров, защо се спряхте точно на Крис за главната роля? - Трябваше ми актьор, неподправен, нееднопланов в поведението си. И като самия Хемингуей - с убийствено чувство за хумор за околните и с ужасяваща липса на хумор към себе си. Подобен беше проблемът с избора на актриса за главната женска роля. Бях убеден, че ми трябва много млад човек, а не жена, която се прави на момиче. Спрях се на Гергана Плетньова. Когато видях колко много си приличат Гергана и Крис, наредих пъзела, тъй като в сценария има сюжетен код - главната героиня преоткрива в пристигналия чужденец загиналия си брат. - Кои са непознатите черти на младия Хемингуей? - Човек носи у себе си едни и същи качества, една част от тях с годините се задълбочават, други потъват. Но такъв, какъвто си на младини, такъв оставаш и цял живот. - Може би все пак е бил по-романтичен през младостта си? - Никога не е бил романтичен, той е един изключителен прагматик, един завършен егоист, човек, който смазва хората покрай себе си със своя талант, но и със своето отношение на нетърпимост и несъобразяване с чуждото мнение. Парадоксът е, че този човек е написал изключително човеколюбиви произведения. - Значи все пак бащата на главната героиня не е сгрешил, като е спасил дъщеря си от него? - Да, още повече Хемингуей по това време е и женен вече за първата си жена, която е с 11 години по-голяма от него... - Доколко е автентична историята? - Всичко, което се случва във филма, е истина. Ние се опитвахме да гоним и физически образ - тоест да покажем как е изглеждал младият Хемингуей. На 23 години той е бил доста по-различен от това, което познават хората – възрастен подпухнал човек с бяла брада и пуловер. Един от пластовете на този филм е размишлението върху това, какво се случва, когато се сблъскат две култури - едната патриархална - каквато е българската, с културата на един космополит. Този човек е камъкът, който пада в блатото на уютното, но доста мухлясало общество. - Не е ли много рисковано да се прави филм за исторически личности? - Много рисковано! Аз се опитах да го разбера чрез творчеството му, писмата, спомените на хората, които са го познавали. Обиколих местата, по които е живял, за да усетя света, в който е съществувал, и да го представя във филма с всичките му слабости. Хемингуей е бил писател хуманист, но в своето житейско поведение е бил един изключително тежък характер, който в името на собственото си творчество не се е съобразявал с нищо. Хората, които са го познавали, са впечатлени от голямата разлика между това, което пише, и начина, по който живее. Крис Хайслър: Никой не глези българските актьори Крис Хайслър е на 29 години, от 5 месеца е женен, няма все още деца. Съпругата му Рейчъл е учителка. В началото на кариерата си американският актьор участва с малки роли в най-популярните сапунени сериали като "Пазителят", "Бостънска гимназия", "Момичетата Гимор". Смята ролята на Хемингуей за едно от най големите предизвикателства в кариерата си. - Крис, 180 американски актьори са се явили на кастинга за тази роля, защо избраха точно вас? - Имах много лош ден. Тогава кандидатствах за друга роля, но не ме одобриха и се появих на българския кастинг доста гневен. Явно на режисьора му е допаднало точно това, защото Хемингуей е бил доста рязък човек. - Лесно ли се работи с български режисьор, в случая Светослав Овчаров? - Да, с него се работи много добре, но ми беше доста трудно, защото много неща се губят в превода. Заради езиковата бариера връзката от време на време се нарушаваше. Няма как да се сближиш с някого, когато езиците са преграда. - Разликата между българските актьори и американските? - Добрите актьори навсякъде са добри. Тях ще ги познаеш по това, че обожават киното. Най-голямата прилика е, че и българските, и американските актьори, които участват в нискобюджетен филм, със сигурност го правят от любов, а не за пари. Въпреки това в нашите продукции се наливат много повече средства, техническата екипировка е много по-добра, по-съвременна. Другата разлика е, че тукашните актьори не са толкова взискателни. - В какъв смисъл, претупват работата си ли? - Не, не! Имам предвид друго - ако си актьор в американски филм, много хора се грижат за теб - един ти носи храна, друг ти почиства дрехите, следят за твоите желания, глезят те. Правят всичко, за да си щастлив. Българските актьори не изискват такова отношение. Когато снимахме тук, усетих, че хората се опитваха да се грижат повече за мен, отколкото за големите актьори като Руси Чанев например. - С какво българският сценарий беше по-различен от американските? - Много труден въпрос. Мисля, че частта от сценария, в която се разказва историята на Турция, тяхното присъствие на Балканите, е уникална. Американците трудно ще разберат значението на тази част, трябва да живееш в балканска страна, за да си наясно за какво става въпрос. Най-изненадващо беше за мен, че колкото повече снимахме, толкова по-комичен ми изглеждаше сценарият, с всеки следващ ден сякаш историята ми се изясняваше все повече. - Има ли нещо ново, което научихте за Хемингуей? - Най-интересното нещо за мен беше, че майка му го е карала да носи рокли до 6 години. Което до известна степен по-късно развива у него желанието да се занимава с много мъжки неща, като бокса например. Явно така си е наваксвал за годините, когато са го карали да изглежда като момиче. Освен това е имал фобия към смъртта, но във филма това е показано доста комично. - Как се подготвихте за ролята? - Хемингуей е бил едър човек, боксьор. Наложи се да потренирам бокс, да налея малко мускули, за да добия поведението му на силен, борещ се човек. Във филма ми беше дадена свобода да интерпретирам по свой начин, да пресъздам образа, както аз го усещам.