Русенската опера зарадва почитателите на Терпсихора с нова премиера... Заглавията са привлекателни и загадъчни..."Ромео и Жулиета" по музика на П. И. Чайковски и „Полет към светлината" по музика на Чайковски, Гершуин, Масне, Пиацола, Росини – два едноактни балета. Хореографията е на примабалерината Силвия Томова, декорите и костюмите са дело на неповторимия световноизвестен художник от Италия Салваторе Русо, поставял с голям успех и многократно в най-големите оперни театри в Италия и по света.
Събитието се посвещава на рождения ден на българския професионален балет - първото заглавие, поставено на българска сцена на 22 февруари 1928 година, е шедьовърът на Лео Делиб – балетът „Копелия", постановка на Анастас Петров.
Историята на Ромео и Жулиета е разказвана и пресъздавана, обичана и търсена, преоткривана и преповтаряна във времето. И като че ли всеки има своите очаквания....
Този път оживява фантастичната увертюра на Чайковски „Ромео и Жулиета". Много композитори са отговорили с музиката си на вечните теми от шекспировата драма за забранената младежка любов, но Чайковски, заедно с Прокофиев и Берлиоз, се подрежда на върха в списъка. В период, когато Чайковски все още не се е наложил като композитор, Милий Балакирев, който се определя като наставник на руските композитори, му възлага да напише симфонична творба на тази тема. След премиерното представяне на творбата /1869/ Балакирев съветва композитора да я преработи. Това се случва през 1880 година. В първата версия Чайковски започва с една нежна любовна мелодия, която впоследствие отпада. Във фантазията на композитора Жулиета се появява като малко момиченце, чийто образ се развива и проследява в музикалния текст. В преработения вариант – фантастичната увертюра започва с молитвата на Падре Лоренцо и като че ли всички събития вече са се случили. Историята на враждуващите родове се запазва и в двата варианта.
Хореографът Силвия Томова се опира именно на тази идея. Балетът „Ромео и Жулиета" започва с благословията на Падре Лоренцо, който вече знае всичко....
Като от легендарния филм на Дзефирели на сцената се подреждат героите от шекспировата драма – картината е толкова впечатляваща, че за миг зрителят забравя, че присъства на балетен спектакъл. Солистите в ролите на Ромео и Жулиета са като преродени герои от романтизма – нежни, млади, толкова чисти в любовта си. Художникът на костюмите Салваторе Русо майсторски пресъздава автентичността на епохата във всеки детайл. А танцът е изразителен, виртуозен, аргументиран във всяко движение. Силвия Томова акцентира умело и задълбочено на психологическото развитие на образите. В цялата си концепция тя влага философските търсения на отхвърлените млади хора, които не приемат ограниченията на предразсъдъците.
„Желанието на Ромео и Жулиета да се освободят от тези норми ги среща. Всеки в бягството си намира нещо или някого....Но те са деца, все още са деца! Тяхната среща е страст, неосъзната, но истинска...Те търсят своята истина, търсят любовта, за която са готови на всичко – дори да застанат пред лицето на смъртта....Всеки има право на избор, дори в любовта! Тяхното бунтарство и нежелание да се примирят, преобръща и представите на възрастните, самозабравили се в своята изкуствена показност и фалшива добродетелност...Защо трябва да оценяваме любовта едва, когато я загубим..."
Балетният спектакъл „Ромео и Жулиета" няма тъжен финал...Всеки може да си представи какво ще се случи по-нататък.
Във втората част на балетната вечер зрителите преживяват още една истинска наслада за сетивата със спектакъла ПОЛЕТ КЪМ СВЕТЛИНАТА. Различни цветове на дъгата са вложени в приказно красивите костюми, избрана музика от Росини, Чайковски, Масне, Пиацола, Гершуин ще прозвучи в унисон с цялата танцувална чувственост на спектакъла, ефирни движения и различни танцови техники приковават вниманието и позволяват на публиката да се понесе в полета на своите фантазии.
Силвия Томова: „Спектакълът ПОЛЕТ КЪМ СВЕТЛИНАТА е замислен като послание за себепознание, преоткриване на силните ни страни и доближаване към природата. Цветовете на дъгата, както цветовете на чакрите въплъщават природната матрица, енергиите и заобикалящата ни вселена. Чрез танца и музиката се представят онези възвишени стойности, до които не можем всеки миг да се докосваме. Попадайки в магията на спектакъла, движението ни открива смисъла на живота, а музиката ни поднася свръхестествено усещане, пренасяйки ни в друго измерение..."
