„Класа“ Журналистът Исак Гозес пуска на 5 март т.г. книгата си за Лили Иванова “Един живот, една съдба“, която излиза с логото на изд. „Слънце“. Гозес реално ще изпревари с по-малко от месец колегата си Мартин Карбовски, който пише автобиографична книга на Лили Иванова. Неотдавна примата лично разказа че се договорила с Карбовски за издаването на нейната биография, защото стилът му, макар и на моменти провокативен, и допаднал и той й спечелил доверието. Интрига около книгите, посветени на Лили, се заплита не за първи път. През 2006 г. журналистът Борис Ангелов издаде книжката „Просто Лили“, която се разпространяваше заедно със светското списание „Слава“. Недоволна от написаното Лили заплаши автора със съд, защото пуснал нейна неофицилна биография. Тя дори поиска голямо обезщетение от Ангелов. А в далечните 70 години на миналия век се появява първата книга за Лили Иванова „Нашата Лили“, написана от журналистите Ивайла Вълкова и Марин Бончев. Те използват разкази на различни хора, които извайват пред читателя образа на любимата естрадна изпълнителка. Предимството на Гозес е, че познава Лили Иванова още от най-младите й години. За него тя не е обект на сензационни полуизмислени разкрития, а артист от голяма величина. Именно затова той съумява да опише по възможно най автентичния начин и творческата й кариера, и личния и живот. Затова написаното от Гозес звучи безкрайно убедително и автентично, в духа на биографичните романи за великите артисти, сътворени от световни автори. А ангажиментът на авторитетното издателство „Слънце“ да пусне книгата на пазара и още едно доказателство за стойността на творбата. Да си припомним, че благодарение на същото издателство разполагаме с великолепни биографични разкази за Емил Димитров, Николай Хайтов и др. Срещата с Янчо Таков "Лили. Един живот, една съдба..." е четвъртата книга на известния журналист Исак Гозес. Той има и още една биографична книга – "Господарят на магията", посветена на живота на мага Астор. Авторът дълго време е близо до звездата. Преди петнадесетина години самата певица му поверява написването на биографичната си книга. Същата, която излиза сега. Книгата обхваща периода от раждането на звездата до началото на деведесетте години на миналия век. Отделено е и специално място на върховия момент в нейната кариера: концертът в парижката зала "Олимпия" на 9 януари 2009 година. След него тя споделя своите впечатления, радост, вълнение от случилото се във френската столица единствено пред журналиста Исак Гозес. Пред него Лили Иванова не скрива и огорчението си от начина, по който някои хора в България реагират на нейната изява. Книгата проследява пътя на примата на българската естрада от изявите й като дете в родния Кубрат, през първите награди на фестивали у нас и в чужбина, до изкачването й на върха, на който си остава и до днес. Изданието хвърля светлина й върху личния й живот: браковете, приятелствата, драмите и изстраданите успехи. Исак Гозес „Трябва да си намеря мъж“. Изводът, до който Лили Иванова стигна, бе съвсем логичен в новата ситуация. Седемгодишният брак с Иван Пеев в крайна сметка се оказа катастрофа. Между тях вече нямаше нищо. Всеки живееше своя си живот. Може би у нея все още имаше тлеещи въгленчета от стария огън, но безразличието на Иван гасеше всичко. Лили Иванова смяташе, че макар и мъчителна, тази раздяла беше необходима. За нея най-важна бе работата ѝ. А Иван Пеев, макар и превъзходен музикант, вече с нищо не можеше да ѝ бъде полезен. Напротив, останеше ли с него, тя много скоро щеше да изчезне от голямата сцена. Да, тя вече беше на върха, но сега предстоеше по-трудното. Да остане горе, където беше студено, самотно и доста хлъзгаво. Трудно се издържаше. Трябваха усилия, нови песни, всеотдайност. Иван нямаше воля за тези неща. Така си мислеше тогава. Решението ѝ бе категорично: край. И точно тогава, когато всичко беше приключило, Иван Пеев я потърси. Беше странен. Опита се да ѝ каже, че я обича. Че не може без нея. Поиска да се съберат отново. Съпругата категорично отказа. Тя вече гледаше напред. Страницата от съвместния им живот беше затворена. – Намери ми гадже! В първия момент Бойка прие тези думи на Лили Иванова на шега. Като човек, който конферираше програмата ѝ и често пътуваше с нея, тя бе убедена, че вече добре я познава. Знаеше, че мъжете съвсем не са най-важното нещо в живота ѝ. Освен това тя все още бе омъжена. Представи си скандала, който щеше да избухне, ако се появеше някъде с друг. Този път обаче Лили Иванова бе категорична: – Намери ми гадже! – Има едно момче, но то е... Как да ти кажа...от синчетата – започна конферансието. Дамата отсреща дори не разбра какво точно значеха тези думи. – Какво ме интересува. Аз нямам намерение да се омъжвам. Невъзможно беше да си Лили Иванова и да се опиташ да направиш нещо тайно в София, а и в цяла България. Акцията този ден налагаше известна подготовка. Лили се опита да промени до неузнаваемост външния си вид. Направи си нова прическа, сложи големи тъмни очила, които почти изцяло прикриваха лицето ѝ, и заедно с Бойка потънаха във входа на кооперацията на улица „Оборище“. На втория етаж купонът вече беше започнал. Домакинът ги посрещна изключително любезно. Беше високо хубаво момче. Не криеше, че е поласкан от възможността да се запознае със звездата. Лили Иванова не знаеше нищо за него. Разбра, че наскоро бил завършил архитектура и трябвало да ходи войник. През 1972 година Янчо наистина беше познат само сред тесния си приятелски кръг, но името на баща му знаеше цяла България. Пеко Таков беше член на Политбюро на ЦК на БКП. Един от най-влиятелните партийни лидери в страната. Легенди се носеха и за майка му – Вълка Горанова. Партизанка, с три смъртни присъди по време на фашистката власт, мнението ѝ все още тежеше по най-високите етажи на властта. Говореше се, че с нейната дума се съобразявал дори Тодор Живков. Като потомък на такова семейство, Янчо нямаше проблеми с бъдещето си. В общи линии, то можеше да бъде каквото той поискаше. Едва ли имаше врата, която да останеше затворена пред него. Но в деня, когато се срещнаха за първи път, за Лили Иванова тези неща нямаха значение. Тя вече беше най-популярната българка, а за богатството ѝ се разказваха легенди. Може би ако някой древен мислител ги видеше сега как говореха запленени един от друг, непременно щеше да заключи, и то напълно основателно, че пари при пари отиват. Една от следващите срещи между двамата обаче бе последвана от такава буря, че комшиите дълго я коментираха. Янчо Таков и Лили Иванова решиха да прекрачат границата на конспиративността. Качиха се на „Копитото“ с мисълта, че там никой няма да ги види. Наивността им, разбира се, бе наказана. Още същата вечер Иван Пеев нахлу в апартамента, който все още можеше да се нарече семеен. Беше доста пиян: – Била си с гадже – каза. След миг всичките мебели, които можеха да се вдигнат от един човек, летяха през прозореца. Непокътнат ням свидетел на цялата тази драма остана само телевизорът. По дърветата под блока накацаха фотьойли, възглавници, покъщнина. Лили успя да влезе в една от стаите и да се заключи. Само след миг китарата се разби във вратата и тъжно издаде последните си тонове. Същата нощ Лили Иванова напусна завинаги този апартамент. Нае гарсониера на една от пресечките на ул. „Патриарх Евтимий“ и прехвърли семейните дела в ръцете на адвокатите. Връзката с Янчо не бе разтърсващо емоционално преживяване, но бе приятна. Той ѝ даваше това, което никога не получи от Иван – внимание. Янчо беше кавалер, имаше изискани маниери, умееше да гъделичка самолюбието и суетата на жените. Срещите зачестиха и двамата влюбени редовно осъмваха в малката гарсониера. Една нощ звънецът прекъсна съня им точно в четири часа сутринта. Беше един от съседите: – Извинете, другарко Иванова, но колата на другаря Таков се намира на средата на булеварда, при това е паркирана напряко. Спира цялото движение. Някой снощи се въртеше около нея. За Лили беше съвсем ясно, кой е бил този някой. Иван Пеев и този път не бе успял да потисне ревността си. Колата препречваше целия булевард. Гумите ѝ бяха спукани. „Тия мъже не могат и да се разделят с достойнство“, мислеше си. Разводът мина без усложнения. Лили остави апартамента и всичко в него на бившия си съпруг. Скоро Иван Пеев се ожени отново. Пак за певица. Роди им се син – Иван. Животът на бившия ѝ мъж мина в националното радио, където беше музикален редактор. Пенсионираха го неочаквано и по доста обиден начин. По телефона. Не му казаха едно благодаря. Тогава Лили Иванова го потърси. Бяха минали години от развода им. През това време почти не се бяха виждали. Трябваше дълго да го убеждава. Срещнаха се близо до апартамента, в който някога бяха живели. Иван с нищо не показа, че срещата го вълнува. По-скоро изглеждаше делови и както винаги малко сърдит. – Ела с мен в студиото. Искам да поговорим за няколко аранжимента и да чуеш едни песни.. Когато влезе в студиото, Иван Пеев стана друг. Изведнъж се оживи. Проговори. Някой пак се нуждаеше от него и това не можеше да не го развълнува. Той стана част от екипа, който създаде албума на Лили Иванова „Частен случай“. На обложката Пеев бе представен като музикален консултант. Една от най-хубавите песни в диска – „Завръщане“ – бе негова. Много години след раздялата им, на пресконференцията по повод премиерата на „Частен случай“, Лили Иванова с благодарност говори за помощта на бившия ѝ съпруг. На другия ден вестниците писаха: „Иван Пеев е единственият мъж, когото Лили Иванова е обичала истински“.