Истината за създаването на 50 български филма, които са в съкровищницата на родното киноизкуство, е описана в труда на журналиста Пенчо Ковачев, който излиза на пазара с логото на изд. „Захарий Стоянов“. Историята е разказана от техните създатели: сценаристи, режисьори, оператори, артисти и цялата останала самоотвержена гилдия, без която киното е немислимо. Авторът Пенчо Ковачев е роден през 1954 г. в Белоградчик. Завършил е факултета по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е във вестниците "Поглед", "Стандарт", "Новинар" и др. Бил е шеф на новините в БНТ . Сега е коментатор във в. "24 часа". Сценарист е на документалния филм "Рисувам, защото се съмнявам", на 6-серийния филм "Людмил и Руслана" и съсценарист на 7-серийния "Едно дете в повече", излъчени по БНТ. „Под игото“, 1952 г. Силви Вартан решава, че ще стане актриса „Под игото“ ще остане в историята и с първата филмова изява на бъдещата световна звезда Силви Вартан. По-късно тя самата признава, че снимките на този филм са магически момент в живота й: „Първият ми спомен бе как се озовавам в стаята на гримьорите и се оставам да ме преобразят. Да ме гримират и преоблекат в цървули и носия от онова време на малко селско момиченце. Бях очарована, това беше като слънце в сърцето ми. Помня също актьора от сцената в училището, който седеше в класната стая с фес на главата и ни изпитваше (Ганчо Ганчев в ролята на Киряк Стефчов). Даже когато го срещнех извън снимките опитвах грижливо да го избягвам, защото ми беше взел страха. Бях много малка, но мисля, че точно „Под игото“ ми даде идеята какво ще правя по-нататък. Че ще бъда актриса. Вероятно съм носела заложбата в себе си, но тогава тя излезе на бял свят. Реших го и никога не съм си променяла мнението. Силви Вартан успява да види филма с първото си участие почти 30 години след снимането му. Нейна приятелка от България й праща копие на лентата. После Вартан го дава на една от френските телевизии и там копието се загубва. Силви Вартан наистина стана световна актриса след „Под игото“. Не така обаче се развива кариерата на Мирослав Миндов: „За мое нещастие след „Под игото“ Тодор Живков така се влюби в мен и започна често да ме кани при себе си. Станах му нещо като първи съветник.“ Живков издига любимеца си на поста партиен секретар в Народния театър. Но истинският възход и последвалото разжалване на Мирослав Миндов ще дойдат след години. „От нищо нещо“, 1979 Анета Сотирова играе полугола Филмът е заснет по действителна история, случила се с един от най-известните ни художници – Иван Стоилов-Бункера. Той често разсмива с този случай приятелските компании, от където я научава колегата му Петър Рашков. Рашков я разказва на писателя Николай Никифоров, който е автор на сценария. От този сценарий се помни една култова реплика – на ревнивия Панчо (Стефан Данаилов), „една биволица почне ли да яде ризи, режи и главата“. От пробните снимки Стефан Данаилов си спомня сцената, в която трябва да удари шамар на бъдещата Венетка. Никоя от актрисите не е предупредена за такъв шамар. След няколко дубъла, в които Ламбо нещо сбутва колежките си, актьор и режисьор си дават таен знак. За да стане всичко истинско Ламбовата левачка изплющява върху бузата на актрисата. Анета Сотирова издържа най-добре и този изпит. Не по-лесен е и изборът на биволицата Венетка. Режисьорът Рударов си има работа с диво добиче, което направо побеснява от насочените към него прожектори. Налага се да сменят три четири биволици. Най-труден е епизодът, в който Венетка трябва да дъвче ризата на журналиста. Понеже биволицата не яде найлон, екипът държи животното три дни гладно. После пъхат кочани царевица в ръкавите на ризата, и я подхвърлят на животното. Анета Сотирова си спомня как съпругът й Борислав Стоянов реагирал като разбрал, че трябва да се появи в кадър гола: „Като прочете сценария, мъжът ми каза: „А, това не, сцената е самоцелна. Нищо не помага на образа“. Родителите му бяха учители и също бяха против. В техния град ще се коментира с години, че снаха им се съблича гола. После свекърва ми казала: „Е, не е чак толкова страшно. Само едната гърда малко и се видя, какво толкова“. „Всичко е любов“, 1980 Варосват карцера в ТВУ-то заради снимките Най-смешните снимачни моменти на филма са в ТВУ-то, което се намира в с. Славовица. Там освен истински възпитаници на трудово-възпитателно училище играят и млади актьори. Сред тях е и тогавашният студент във ВИТИЗ Огнян Купенов, който през 1990 г. стана известен със сватбата си с детето на демокрацията Лияна Панделиева. При огледа на терена режисьорът много харесва карцера на училището, откъдето по сценарий героят Радо трябва да направи последното си бягство заради бременната Албена. Стените и дори таванът на стаичката са събрали целия фолклор на живота в ТВУ-тата – псувни, цветисти изрази, рисунки. Докато хората от продукцията се върнат със снимачната техника, директорът на училището нарежда карцерът да бъде варосан и боядисан. И екипът намира луксозна малка килийка. Режисьорът Борислав Шаралиев нарежда художникът да я нашари пак, но никой вече не може да върне артистичната автентичност на карцера. Проблемите на „Всичко е любов“ започват още по време на монтажа. Най-върлите му противници са чиновниците от Министерството на просветата. Според тях показаните проблеми в ТВУ и детските педагогически стаи удрят не само по образователната система, но и по целия социалистически строй.