Александър Гевгелийски Тазгодишната Нобелова награда за литература бе присъдена на 87-годишната британска писателка Дорис Лесинг. Това обяви Шведската кралска академия на науките. Наградата е придружена от чек на стойност 1,1 млн. евро и ще бъде връчена на носителката от шведския крал Карл Густав на 10 декември. Дорис Лесинг е родена на 22 октомври 1919 г. в Персия (днешен Иран). Когато е на шест години, семейството й заминава за британската колония Южна Родезия,(днес Зимбабве) с надеждата за забогатее от култивиране на царевица, тютюн и зърнени растения. Творчеството й е вдъхновено от живота в Африка, детството, нейните социални и политически борби. Чести теми в нейните романи са конфликтите между различните култури, расовото неравенство, противоречието между личната съвест и общото благо. Тя пише и фантастични романи с философска проблематика. Дорис Лесинг е ключова фигура за марксистките, антиколониални, антиапаратейдни и феминистки движения. През 1956 г., в ролята си на журналист пребивава във Федерация Родезия и Нясаленд. Среща се с първия министър на Южна Родезия Гарфилд Тод и първия министър на федерацията Гофри Хюгинс. Отразеното от нея в печата предизвиква грандиозен скандал и властниците й забраняват никога повече да не припарва както в цялата федерация, така и в Южна Африка. В началото на 21 век ситуацията се повтаря – тя критикува диктаторския режим на президента Роберт Мугабе и той я обявява за нежелано лице в Зимбабве. Един от най-силните романи на Дорис Лесинг „Лятото преди мрака" е преведен на български по време на социалистическия ни застой. Издаден е в поредицата „Избрани романи“ на бившото издателство „Народна култура“. В контекста на това заглавие за писателката Лесинг лятото наистина дойде преди мрака, заедно със световното признание. Защото, както е известно, с „Нобел“ се отличават само живи автори. През 2006 г. издателство „Панорама“ пусна и нейната „Златна тетрадка“, която спечели държавна субсидия от Министерството на културата. Разкази от Лесинг могат да се прочетат и в някои от броевете на списание.“Съвременник“. Нобеловият комитет остана верен на традицията си да спонсорира обществено активни писатели или поети, борци за политически, социални, етнически, расови и малцинствени права. Наградата винаги е била повече политическа, отколкото литературна. На руския поет Борис Пастернак, който е блестящ лирик, бе присъден „Нобел“ за скучния му роман „Доктор Живаго“, но четивото бе забранено в СССР от цензурата на Сталин. Дори и да си гениален писател, едва ли ще бъдеш удостоен с един милион долара. Нашият Радичков, Бог да го прости, има седем издадени книги в Швеция, но политическата му биография не беше достатъчно скандална, за да влезе като прашинка в окото на желязното жури. Между тазгодищните кандидати за световната слава бяха американецът Филип Рот, израелецът Амос Оз, сириецът Адонис и перуанецът Марио Варгас Льоса, както и Карлос Фуентес, мексиканец от панамски произход. Миналата година шансове да получат наградата имаха чехът Милан Кундера, американката Джойс К. Оутс, французинът Ж.М. Г. льо Клезио, японецът Харуки Мураками, алжирката Асия Джебар, полякът Ришард Капушчински. Британката Дорис Лесинг също беше между тях. Обаче високия приз отнесе турчинът Орхан Памук, който преди това беше отказал всички държавни награди в родината си. Този път се издъни и букмейкърската кантора Landbrokes – през 2006 г. тя единствена точно предвиди успеха на Орхан Памук. Сега тя прогнозира с 5 към 1 успех за трима писатели - италианския есеист Клаудио Магрис, австралийския поет Лес Мъри и култовия писач Филип Рот. Нобеловият комитет обаче пак изненада не само милионите книгомани по света, но и тази много успешна до вчера литературна врачка.