Португалският кинорежисьор Маноел де Оливейра получи наградата „Камера на Берлинале“ на 59-ото издание на международния кинофестивал в Берлин. Творецът, който през декември 2008 г. навърши 100 години, получи отличието за цялостно творчество. Преди юбилея си португалецът довърши снимките на своя 46-и филм. По този повод той издаде само в 100 екземпляра книга, озаглавена „100 години. 100 книги“, която е съставена от философски текстове за човечеството и науката. Оливейра дебютира през 1931 г. в документалния жанр. Сред шедьоврите, които е заснел, се отличава „Пътешествие към началото на света“ (1997) с Марчело Мастрояни. Оливейра се отдава на киното с френетична страст, всеки негов филм е предпоследен. Ето какво казва режисьорът пред „Евронюз“: - Дон Маноел, трудовият ви стаж е респектиращо дълъг. Какво е за вас киното? - Не е заслуга да навършиш 100 години, заслуга е да правиш качествено кино! Всяка уважаваща себе си държава трябва първо да се погрижи за здравеопазването на своя народ. На второ място е образованието, а на трето – изкуството. Просто не можем да живеем без изкуство, значи и без кино. Човешкото битие е устроено така, че има нужда от духовно общуване. Като правя кино, аз давам работа на огромен екип от хора. Актьори, статисти, технически персонал. Всички те плащат данъци. Макар че киното получава подкрепа от държавата, мисля, че данъците, които ние, кинаджиите внасяме, са много по-големи от държавната субсидия. Така че ние сме полезни хора! В този смисъл аз винаги ще правя кино. Докато се движа. - Това ли е тайната на вашата работоспособност? - Няма тайна. Просто животът ми е интересен и затова не си стоя у дома. Искам да виждам все повече и повече неща. Това се постига с работа. - Кое според вас е най-важното събитие на ХХ век? - Лично за мен това беше денят 25 април 1974-та – краят на военната диктатура в Португалия. Хората тогава не искаха да вземат властта, те искаха да я върнат на народа. Последваха и други важни събития и явления – социализмът във Франция, после – социализмът в Испания. После падна Берлинската стена. Не закъсняха и трагедиите – събитията в Косово, тероризмът. Дойде и финансовата криза, с която трябва да се справим всички заедно. Но мисля, че ще успеем! - А как да действаме за да успеем да преодоблеем и кризата? - Само да не бездействаме. Защото бездействието означава смърт. - Как виждате бъдещето на Европа? - Европа е затънала в разни мании, както исторически, така и религиозни. Мислим си, че демокрацията е най-важна за успеха. Хората бутат напред демокрацията в ущърб на религията например. Евросъюзът има една цел – кралят да е един, папата да е един, всичко да се върти около Брюксел, сякаш там е пъпът на земята. Това е потресаващо. Защото в различни части на Европа духат различни ветрове. Различен манталитет, различен бит. Така че много трудно Евросъюзът ще успее да концентрира всичко в Брюксел. - А кои са според вас най-сериозните проблеми днес пред обществото? - Телевизията бълва порно. Майките са принудени да работят, за да си отгледат децата. Не си стоят вкъщи, децата гледат телевизия. Погубихме си ценностите. Това е лошо. И ще си плащаме. А за да преодолеем този токова сериозен проблем, трябва да се образоваме. Непрекъснато.