Евгений Кандиларов е доктор по история. Възпитаник е на Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. От 2003 г. е редовен докторант към Катедрата по история на България със стипендия на японската фондация “Рйоичи Сасакава». През 2005 г. специализира във Факултета по политически науки и икономика на университета “Мейджи”, Токио. Научните му интереси са насочени към проблемите на политическото и стопанското развитие на България след Втората световна война и към българската външна политика в контекста на международните отношения между Изтока и Запада в годините на Студената война. Монографията му „България и Япония. От Студената война към ХХІ век» разкрива политическите, икономическите и културните връзки между България и Япония след Първата световна война. Изключителната жизненост на тези отношения в годините на Студената война подтиква автора да потърси конкретните причини, фактори и мотиви за тяхното развитие. Книгата е изградена на базата на богат документален материал от държавни и лични архиви, публикувани спомени и интервюта на автора с български и японски дипломати, учени и културни дейци, участници в описаните събития. Наред с оперното изкуство през 60-те години в Япония широка популярност придобива детското хорово пеене. Постепенно в Страната на изгряващото слънце започва развитието на японско детско хорово музициране. За изучаване на това ново и нехарактерно за тази азиатска държава изкуство е нужно възприемане на опита на най-добрите в този момент европейски хорове. От началото на шестото десетилетие най-често гостуващите в страната хорове са “Виенските славеи”, “Малките певци на дървения кръст” от Франция и други известни детски състави. Въпреки музикалните им качества повечето от тях са дълбоко свързани с християнската църква и изкуството им е силно повлияно от религия, различаваща се значително от основните принципи на шинтоизма и будизма, най-масово изповядвани в Япония. В Източна Европа детското хорово пеене е също много добре развито, но за разлика от западноевропейското то няма религиозен характер. През 50-те години се създава практика към националните радиостанции на източноевропейските държави да се създават детски хорове. През 1960 г. към Радио София също се сформира постоянно функциониращ детски хор. За негов диригент е избран Христо Недялков. Японските музикални дейци се обръщат към Международното общество за музикално образование (ISME) и отправят покана за гостуване в Япония на Детския радиохор на Унгария, ръководен от диригентите Ласло Чани и Валерия Ботка. Поканата е приета и турнето на унгарския състав се провежда през лятото на 1965 г. През същата година Япония изпраща свои представители в България да проучат възможностите за сключване на културна спогодба. Един от основните въпроси е организирането на посещение на български детски хор в Страната на изгряващото слънце. Първоначалното японците имат афинитет към българския хор “Бодра смяна” с диригент Бончо Бочев. Единственото условие, поставено от японската делегация, е концертната група да не наброява повече от 40 души. По време на преговорите Бочев категорично отказва да организира турне с хоров състав, по-малък от 100 души. Мотивите на подобен отказ са, че до този момент нито един български хоров диригент не е изнасял концерт с толкова малък състав. Дотогавашната практика е да се работи със 100-150 хористи. Поради тази причина представата за гастрол с 35 души изглежда немислима и обречена на провал. Пред възможността от провал преговорите се насочват към диригента на Детския радиохор Христо Недялков. Той приема предложението, след като детският хор на унгарското радио е успял да се представи с 35 деца. Подписан е и предварителен договор за турне, предвидено за 1967 г. От 21 юни до 20 август 1967 г. са изнесени 35 концерта, от които 4 в Токио, а останалите - в почти всички по-големи градове на Япония. Премиерният концерт, който се състои в голямата токийска зала “Хосей Ненкин хол”, е записан и излъчен по японската телевизия. Допълнително са заснети два малки телевизионни филма, в които заедно с българския участва и японски детски хор. Излъчени са и няколко преки телевизионни предавания, което още повече помага за голямата популярност на българските изпълнители. Благодарение на добрата организация и широката реклама, започнала няколко месеца преди концертите, всички билети са разпродадени и залите, наброяващи от 2000 до 5000 места, са пълни. Фирмата “Кинг-рекорд” прави предложение за издаване на грамофонна плоча с изпълнение на талантливия музикален състав. Сключен е договор и плочата излиза на пазара още по време на турнето. Резултатите от посещението на Детския радиохор в Япония надминават всички очаквания. Турнето се радва на изключително висока медийна популярност. Организаторите на турнето с изненада отбелязват, че в пресата са поместени повече рецензии, снимки и съобщения, отколкото за който и да било чужд състав, посетил Япония. Организирани са множество пресконференции, а вестниците и списанията са изпълнени с възторжени рецензии и отзиви. Цели броеве на детски списания се посвещават на хора. За много японци България се превръща в “страната на Детския радиохор”. От друга страна, анализирайки политическия ефект на турнето, българските дипломатически представители в Токио правят заключението, че резултатите, които детският хор постига само за два месеца за издигане на авторитета на българската държава,“посолството не би достигнало даже и с дългогодишни големи усилия”. В статия от 7 юли 1967 г. във в. “Йомиури” (Токио) музикалният критик Масааки Нива пише: ”Досега България беше сравнително непозната на японския народ и почти несвързана с живота на японците страна. Самият автор на тази статия познаваше България само от конфитюра, който се поднася на обедната трапеза, и имаше мъглява представа за България като неразвита земеделска страна. Обаче що се отнася до музиката, то България е известна по целия свят[...]България може да се гордее с Детския хор на Българското радио и телевизия[...]без съмнение може да се каже, че хорът се явява представител на едно първокласно изкуство.” Издателство “Дамян Яков”