Доц. д-р Юлиан Куюмджиев През последните години сме свидетели как предметът музика бавно, но сигурно е изместван в периферията на масовото образование. От училищата почти изчезна любителското музициране – традиционните преди десетилетия хорови състави и духови оркестри сега са почти непознати. Броят на музикалните паралелки в средните общообразователни училища драстично намалява. Отпадна изискването учителят по музика в началната училищна степен (І–ІV клас) да владее музикален инструмент и по този начин специалистите, завършили педагогика на обучението по музика, все по-често са заменяни от начални учители, които (не по тяхна вина) нямат специфична музикална подготовка. Съкратени бяха и задължителните часове по музика от ІІІ до VІІ клас – от 2 ч седмично на 1½ ч седмично (т.е. в единия срок по 2, а в другия – по 1 ч). Музиката отпадна от ІХ клас, а преди две години тя бе извадена и от избираемите предмети за втори зрелостен изпит. Всичко това се извършва в противоречие не само с българските традиции, но и с тенденциите в повечето държави в Европейския съюз. Времето, когато българската музикално-образователна система бе сред водещите в света, е вече само спомен. В същото време в световен мащаб се търсят пътища за разширяване на мястото на предмета музика и на значението му в общото образование. В редица европейски страни музика се изучава задължително от І до Х клас, т.е. до края на първия етап от гимназиалния цикъл. За съжаление Министерството на образованието и науката подготвя поредния удар срещу музиката в българското училище – изваждането й от VІІІ клас, което означава изобщо от гимназиалния цикъл (VІІІ–ХІІ клас). Защото ако в една гимназия не се учи музика в VІІІ клас, това означава, че в нея няма да има и учител по музика. Което изключва възможността този предмет да бъде сред избираемите в по-горните класове. Принципът е познат – няма предмет, няма проблем. Очевидно е, че музиката пречи на някого. Нищо, че отдавна е доказано благотворното влияние на заниманията с изкуство върху формирането на личността. Че тези занимания могат да бъдат и успешно превантивно средство срещу растящата агресия в училищата. Че на основата на масовото музикално възпитание в множество страни на различни континенти се създават музикално-образователни програми. Че в законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2007 г. изрично са посочени мерки за подобряване на ефективността на обучението по изкуства и за по-високото му качество. Всичко това вероятно не е важно за МОН. Защото в министерството няма дори експерт по музика на цял щат, а от 28 регионални инспекторати в момента според сайта на министерството експерти по музика има само в 7. Говори се, че традиционните предмети музика и изобразително изкуство ще бъдат заменени в VІІІ клас с предмет, наречен изкуства. Не е ясно кой е авторът на този пореден експеримент на образователната бюрокрация, но по-важното е, че не е ясна и целта на въвеждането на подобен хибрид. Кой ще преподава предмета изкуство и по колко ще бъде музиката и изобразителното изкуство в него? Тогава защо не се въведе предмет чуждоезиково обучение например? Необяснима е подмяната на нещо, утвърдено и доказано в продължение на много десетилетия, само за да влезе в някаква налагана отгоре образователна схема. Нека не позволяваме на анонимни чиновници да се крият зад красиви фрази и да разрушават постигнатото с много труд и висок професионализъм от поколения музикални дейци и педагози. Защото масовото музикално образование е основата, без която не може да се развива никоя професионална музикална култура.