Филмът My Happy End на режисьора аниматор Милен Витанов получи 32-рата поред награда – приза на детската публика на Международния фестивал за анимация в Хида, Япония. Дебютната лента на младия автор, която е и негова дипломна работа, обиколи света и се сдоби с изключително престижни отличия - специалната награда на журито за студентски филм – Международен фестивал за анимация в Анеси, Франция, най-добър детски филм на Анимафест – Международен фестивал за анимация, Загреб, Хърватска, награда за най-добър филм на КЛИК - Международен фестивал за анимация в Амстердам, Холандия, награда за 2D анимационен филм (2-ро място) на АНИМАТУ – Международен фестивал за дигитална анимация в Бежа, Португалия, и наградата на португалската телевизия RTP2. Милен Витанов живее в Германия. Дипломира се в Берлинския университет за изкуства – дизайн, и Филмовото училище в Потсдам. Завършил е Националната художествена академия - специалност „Дизайн на детската среда“ , и НАТФИЗ - специалност „Анимационна режисура“. Репортер на „Класа“ се свърза по телефона с младия режисьор в Берлин. - Честито! My Happy End наистина ви носи големи успехи. Колко станаха международните му участия? - Наградите от фестивали досега са 32. Участията общо трябва да са около 150. В началото се опитвах да водя някаква ститистика в интернет сайта на филма, но някъде след стотния престанах да следя точния брой. - Колко струваше филмът? - Бюджетът му е около 5000 евро. Звучи много, но за анимационна продукция, дори и късометражна, това е една символична сума. Цената на един анимационен филм зависи от много неща. То е също като при покупката на автомобил – от големината, от името на производителите, от мястото, където е направен, от начина, по който изглежда, от екстрите… така че точно определена цена няма. Например, ако My Happy End беше правен в нормални условия, би струвал около десет пъти повече. - С какво си обяснявате успеха на лентата? - Направих го така, че да хареса на мен самия. Затова и успехът му после ме зарадва още повече. Иначе, за да бъде забелязана една лента, от значение са много фактори. Ако трябва да ги степенувам, може би историята е най-важна. Идеята в моя филм е особено проста – куче, което гони опашката си, успява да я хване и тя се превръща в най-добрия му приятел. Вероятно тази простота прави историята общодостъпна. Затова се опитах да я разкажа с много хумор и лекота. А ако пък отвъд простата идея зрителят намери асоциации с по-универсални теми, още по-добре. При анимационните филми не по-малко важен фактор е и визуалният им език. Визията в моя филм, също като историята, предлага лесен достъп на зрителя до света от екрана. Същевременно тя е интересно допълнение към сюжета – кучето и целият свят около него е направен от хартия. Разбира се, не съм първият, който използва този материал. Но в случая решаващ беше начинът, по който елементите бяха свързани помежду си: героите изглеждат като нарисувани върху хартия, въпреки това визията напомня stop motion (техниката на куклената анимация). Всичко обаче е направено в крайна сметка с 3D компютърна анимация. Комбинацията на тези три толкова различни техники беше уникална. И не по-малко важно - не беше самоцелна: историята не би съществувала без техниката и техниката не би била обоснована без историята. - Завършили сте в Берлин. Но при всичките участия във фестивали не пропускате да отбележите, че сте българин. Защо? - Защото съм българин. Хората на изкуството биха могли да са много полезни при популяризирането на България в положителен контекст - особено във време, в което страната ни е известна предимно с корупцията и организираната престъпност. Правя всичко възможно в международните продукции, в които участвам, да отбелязвам коя е родината ми. - Вашият филм беше поканен за участие в Холивуд, какво се случи, че зрителите не успяха да го видят там? - Филмовото копие пристигна повредено. Явно при транспорта в него беше проникнала влага, лентата буквално се беше слепила на ролката. - Ще съдите ли виновните? - Така и не опитах - ситуацията е малко объркана, ищец всъщност би трябвало да бъде филмовият ми университет, който беше изпратил лентата по пощата. Теоретично вината можеше да се прехвърля безкрайно между фестивала в Лос Анджелис, американските и немските пощи. Аз реших да забравя случая и да не се ядосвам за това… доколкото мога. За щастие имах късмета филмът ми да бъде поканен отново на фестивал в Холивуд - дори този път още по-реномиран – SIGGRAPH. Това е най-голямото изложение за компютърна анимация в света. Този път филмовото копие беше дигитално и пристигна благополучно. - В момента с какво се занимавате? - Работя като аниматор по различни поръчки. Професията на аниматора е особено многостранна: би могла да се сравни с това да си едновременно режисьор, актьор, оператор и арт директор. Така че, когато човек не прави собствен филм, може да си избере едно от тези поприща. В момента съм „анимационен актьор”, т.е. анимирам анимационни герои. Често обаче работата по поръчки не носи особено удовлетворение. С най-голямо удоволствие бих започнал нов авторски филм. - Имате ли вече идея за нов филм? - Да, всъщност от няколко години. За късометражен филм, отново със смесена анимационна техника, този път малко по-дълъг и с доста по-комплексна история. Тя стана комплексна с времето - тъй като реализацията на филмите трае толкова дълго, човек има достатъчно време да обмисля следващия си проект. Дългите продукции крият и друг риск – човек има достатъчно време да започне да се съмнява в идеята си. Много анимационни филми не се завършват именно заради това. - Кои ще са този път главните герои? - Отново ще са животни, но историята ще се простира отвъд животинския свят. Филмът пак ще е за деца, но стремежът ми е да има известна многопластовост, т.е. прочетен от възрастни, той да разказва повече. - Как се прави анимация в условия на икономическа криза? - Сигурно ще е още по-трудно. Но аниматорите са хора ментално подготвени за сурови условия - правенето на анимационни филми винаги е свързано с трудности. Интервюто взе Доли Милчова