Напоследък Васил Найденов има по 28 участия месечно! Посрещна Новата година на централния площад в Пловдив, където четири часа раздава автографи. Не можа ни да хапне, ни да изпие чаша вино. Разгорещен фен донесе чанта с пари и поиска от Васко още да пее, но певецът, останал без сили, се качи в хотелската стая. Васко посреща с работа и имения си ден. Певецът продължава да бъде любимец както на хората на средна възраст, така и на бабите и дядовците над 80 години. Негови фенове са и децата, родени след 1994 година. Освен с песните, Васко е известен с манията си към хигиената, любовта към цветята, интереса към диамантите и с кулинарните си увлечения. Невероятният крем карамел, който прави, е истински сладък шедьовър. В дните на отдих в началото на януари Васко даде специално интервю за „Класа“. - Васко, публиката те обича. Случва ли ти се да останеш изненадан от привързаността на феновете? - Най-много ме трогват децата и младежите до 18 години. Смятах, че аз съм певец от времето на техните майки и бях много приятно изненадан, когато по пиано баровете, по дискотеките тези деца започват да пеят моите песни. Дори знаят текстовете на малко известни парчета, които съм изпълнявал не повече от четири-пет пъти. През 90-те години две поколения музиканти и артисти бяхме обявени за хора от времето на Живков. Такъв етикет ни лепнаха, за да омаловажат музиката ни. Смешното беше, че ченгетата викаха, дръжте ченгетата. Негласно песните ни бяха забранени, не се пускаха по радиата. Медиите се опитаха да наложат музикална идеология. Дори и сега в радиоефира не се чува много българска музика. Попитах публично защо се получава така – беше ми отговорено, защото сме били в Евросъюза, затова вече се налагало да слушаме чужди песни. Излиза, че станахме по европейци от европейците в държави като Франция, Германия, Италия. Защото по техните радиа задължително всяка трета песен е родна. . - Как си обясняваш и този засилен интерес от страна на младите към твоята музика? - Когато песента е хубава, тя успява да се наложи. Явно благодарение на интернет, новото поколение има достъп до всякаква музика и може да избира според вкуса си. - Готвиш ли някаква изненада за своите фенове? - Замислям четвърти албум. Там освен нови парчета, смятам да включа и парчето "Ако имаш време". Малцина знаят, че тя е моя авторска песен отпреди 30 години. Написах я, когато бях на 28. Тази песен я пяха Георги Христов, "Ахат" , „Тангра“. Крайно време е и аз да я запиша в студио. - Смяташ ли се за галеник на съдбата, както те наричат мнозина? - Никога не съм бил галеник на съдбата. За хитовете „Почти забравена любов”, „Пясъчен часовник”, „Междучасие”, „Молба” бяха нужни години, за да ги чуят почитателите ми. Например „Молба” се помни с грандиозния скандал на „Мелодия на годината”. С тази песен бях класиран от журито на последно място, а зрителите я поставиха на първо. Огромна разлика между вкуса на зрителя и този на журито! Пълен абсурд! Е, затова ще кажа с ръка на сърцето, че съм галеник на съдбата, но от страна на публиката. Разбира се, за един певец по-голяма награда от това няма. И преди години, и в момента има певци, които са толерирани – партийно, правителствено, сексуално. Но точно те не останаха и няма да останат в душите на хората. - Защо поп фолкът е толкова популярен у нас? - Лошото е, че начинът на продуциране у нас не е като в западните страни. Там се знае, че като се налеят повече пари за един талантлив певец, след време той ще им върне печалбите стократно. Тук обаче това го правят май само в „Пайнер”. За тях е ясно, че бизнесът е точна наука и знаят как да си направят сметката, за да извлекат максимум печалба. - С годините чалгата се промени, сега какво мислиш за този вид музика? - Никога няма да харесам чалгата. Просто не я разбирам. От дете съм слушал друг вид музика. Като малък чувах, че в крайните квартали, по кръчмите, се слушат подобни песни, но нищо повече. Сега обаче чалгата се качи на сцената и застрашително превзе публиката. От това страдат и народните ни песни. Има ли друга държава, която да подценява своя фолклор, а да слуша някакви азиатски ритми, чужди на националността ни? - Израснал си без баща. Какво е да имаш подкрепата само на единия родител, трудно ли ти беше? - В детството си бях заобиколен от много хора – майка, баба, леля, дядо. Всички те ме обичаха много и ме ограждаха с внимание. Докато бях малък, баща ми идваше много пъти, но майка ми не пожела да се съберат отново. Не го бях виждал с години, докато не станах на 33. Той отново се появи на един от моите концерти. Толкова се бях отчуждил от него, че не знаех как да се държа. И думата „баща” за мен се бе превърнала в абстрактно понятие. Затова може би плаках много повече, когато умря котката ми, отколкото за смъртта на баща ми. - Имаш ли си и сега домашен любимец? - Имам много домашни любимци – папагали и риби. Отглеждам над 100 вида кактуси. Не обичам да ги купувам засадени, защото така се лишавам от невероятния миг да създам нещо красиво. Да посадиш семето и пред очите ти да израсте цветето е истинска магия. Не съм паркетен лъв, а домошар. Когато мога, избягвам коктейлите и светските събирания. - Избухлив човек ли си? - С годините станах по-избухлив. Но хубавото е, че бързо ми минава. Не съм злопаметен, може би това не е положително качество за мен, защото човек трябва да уважава себе си, за да не го мислят за хахо. Винаги съм си позволявал да говоря това, което мисля, и затова не съм удобен на много хора. Преди време един политик ми каза: „Как да те финансираме, като ти постоянно плюеш срещу нас!“ Аз обаче го попитах: „Някога да съм искал да ме финансираш?” Аз съм типичен представител на зодията Дева. Донкихотовщината ми е присъща, обичам да се раздавам. Макар че много хора ме смятат за будала. Но България има нужда от повече Донкихотовци. - Имаш ли близки приятели сред колегите си, на които държиш? - Те са изключително много. Богдана Карадочева, Силвия Кацарова, Андрей Баташов. Имам приятели дори и от поп фолка. Изпълнителите добре знаят, че нямам нищо лично против тях. Моето отношение е към музиката, а не персонално към певците. Глория, Анелия, Ивана са мои близки и знам, че държат на мен, въпреки мнението ми за песните, които изпълняват. - Разковничето на постоянния успех какво е според теб? - Пеенето на живо! И никога – на плейбек! Още не мога да си обясня, как може да се явиш на някакъв конкурс и да пееш на плейбек. Крайно време е да се вземе решение певците наистина да показват какво могат, без да разчитат изцяло на техниката. Кога Уитни Хюстън или Елтън Джон ще излязат на сцената и ще пеят на запис? - Какво мислиш за творци от предишното поколение като Боян Иванов, Борислав Грънчаров, Борис Годжунов, които макар и любимци на публиката, сега едва свързват двата края? - Цяло едно поколение артисти остана без нормални пенсии, въпреки че с изявите си докарваше на държавата милиони левове печалба. Но друг лапаше хонорарите им и накрая се оказа, че пенсионните им осигуровки са изгубени, изгорени, наводнени или безследно изчезнали. Да не забравяме, че в един концерт участваха и участват не само певци, но и инструменталисти, осветители, вокални групи, балет и всички те също останаха без пенсионни права. Работил си неуморно десетки години, хората те познават, знаят твоите песни, а в трудовата ти книжка се мъдрят някакви нещастни три, четири години стаж. Къде има по-голям абсурд от този? В същото време чиновници, директори, заместник-директори, секретарки, администрация, всички от дирекция „Музика“ си получаваха добри заплати, а сега и добри пенсии. Не по-малко ощетени са и изпълнителите от следващото поколение като Георги Христов, Нели Рангелова... Те тъкмо направиха кариера през 80-те, 90-те години и медиите ги поставиха под общ знаменател, в списъка на певците от времето на Тодор Живков. Така на тези талантливи хора им беше отнета радостта да изживеят популярността си. - Има ли нещо, което не си успял да постигнеш през всичките си творчески години? - През всичките години съм работил с много групи, но не съм имал своя. Мечтата ми е да събера моя група. Аз не съм само певец, но и инструменталист и знам какво да поискам от музикантите, ако работят само за мен. Но засега това остава моя мечта, защото са нужни пари за финансирането й. - А какво би си пожелал за 2009 година? - Да имам енергията на Лили Иванова, защото за сцената трябват много сили. Интервюто взе Долорес Витанова