Попдивата Ения: Публиката ме хареса, преди да ме е видяла
- Ения, какво ново има в „зимния” ви албум?
- В началото тръгнах с идеята за песни само за Коледа, защото много я обичам, но постепенно реших да пиша музика по принцип за зимата. Албумите ми са серии от малки истории. Чак когато е готова една нова колекция, става ясно кое е най-характерното за нея.
Ивайло Харалампиев, Мадрид, специално за „Класа“
Ирландката Ения е музикален феномен – продала е албуми в тираж над 70 милиона, без да изнесе нито един концерт. Родената на 17 май 1961 г. Ейтне Ни Баронайн е най-малката от девет деца и съвсем логично се включва в семейната фолкгрупа Clannad. Две години обикаля по турнета, но по-големите й братя не я взимат особено на сериозно. Заедно с продуцента Ники Райън и жена му Рома, авторка на текстове, решават да направят звукозаписно студио. Банките не виждат никакво бъдеще в проекта и им отказват финансиране. Ения продава скъпо виолончело и заедно със семейство Райън успява да открие студиото.
В експериментите си изпълнителката смесва ирландския фолклор с текстове на над десет езика и диалекта. „Как въобще ще продаваш тази музика, хич не е комерсиална”, е най-окуражителното, което тогава Ения чува за музиката си. След първия албум обаче шеф на „Уорнър мюзик” й предлага договор. И най-оптимистичните прогнози не успяват да предскажат деветте милиона CD-та, които ирландката продава от първия си албум. „Властелинът на пръстените” й носи номинация за „Оскар“. За приноса си към музиката Ения става доктор хонорис кауза на два ирландски университета. Със сметка в банката от над 100 милиона евро Ения е една от най-богатите ирландки. Качва се на частен джет, за да посети семейството си, да отиде на пазар в Париж или при сестра си в Австралия.
Живее в замък от 1840 г. за 2,5 милиона паунда и плаща мастодонтски суми за сигурност. Никога не споменава гаджетата си, нито се появява с тях на публично място. And Winter Cаме е седмият албум на Ения, който тя представи преди Коледа в хотел „Палас“ в Мадрид. Звездата се срещна с малка група журналисти, между които бе и репортер на „Класа“.
- Ения, какво ново има в „зимния” ви албум?
- В началото тръгнах с идеята за песни само за Коледа, защото много я обичам, но постепенно реших да пиша музика по принцип за зимата. Албумите ми са серии от малки истории. Чак когато е готова една нова колекция, става ясно кое е най-характерното за нея.
- Как се вдъхновявате?
- Винаги ме е вълнувала трайната, истинската любов и задължително ще я откриете в песните ми. Докато композирам, не преставам да се вглеждам в собствения си живот. Питам се щастлива ли съм, удовлетворява ли ме това, което правя. Ровя в емоциите си, за да открия там нещо, което да ме вдъхнови. Често то е на пръв поглед елементарно. Отивайки в студиото, се спирам за няколко минути да съзерцавам морето и дърветата и това ме зарежда. Когато композирам, идеалното е да не си поставям граници. Имам свободата, без да зная колко време ще ми отнеме. Понякога вдъхновението е много визуално, друг път е свързано с някаква емоция. Може да дойде от разходка по плажа, от жест на любимия човек, от хубавите моменти или от лошите моменти.
- Казват, че работите с почти занаятчийски методи. Че търпите единствено продуцента и неговата съпруга?
- С Ники и Рома сме заедно от самото начало и те са едни от най-добрите ми приятели. Най-забавното и в същото време най-трудното от целия процес е композирането. Работя много бавно, може да мине месец, без да завърша дори само една песен. И когато най-накрая я композирам, имам усещането, че едва ли не е последната. Но те двамата винаги ме окуражават и ето че се оказват прави вече толкова години.
Настоявате, че сте строг съдник на собствената си музика!
Когато работиш над едно парче, е изключително трудно да влезеш в ролята на слушател. Затова предпочитам след първата версия да оставя песента да поотлежи, без да я слушам, за да мога след известно време да имам по-добър критерий. Когато я чуя отново, се проявява инстинктът ми, който ми подсказва, ако нещо не е наред. Истина е, че може да е нещо съвсем минимално, но въпреки това трябва да мине през личния ми качествен контрол. Трябва да съм сигурна, че отговаря на изискванията ми. Почти никога не слушам други мнения. И не само защото в началото на кариерата ми повечето бяха негативни. Просто предпочитам да залагам на инстинктите си. Досега не са ме лъгали. Точно в това се крие истината и бих посъветвала всички млади артисти много да внимават в тази насока. Да не се влияят лесно от чуждото мнение и да не се поддават на натиск. Просто да следват вътрешния си глас.
- Продавате милиони, без да сте звезда. Как го постигате?
- Така стана, че музиката ми започна да се продава, преди въобще хората дори да са чували за мен самата. И в този момент усетих, че ми се дава шанс да избера. Не се двоумих, защото известността и блясъкът никога не са ме привличали. Казах си: добре, искам да имам музикална кариера, но не искам да бъда звезда! Никога не съм изнасяла концерт на живо и това е едно предизвикателство пред мен. Не зная дали някога ще го направя.