Новият българският филм "Хиндемит" от днес се върти по кината. Новата лента е дело на режисьора Андрей Слабаков, чиято съпруга Ернестина Шинова, изпълнява двете главни женски роли. Единствено пред „Класа“ двамата съпрузи споделиха какво очакват от срещите със зрителите. - Андрей, направихте две комедии на абсурда – "Хиндемит" и "Вагнер". С какво ви привлича този жанр? - Живеем в абсурдна държава и е нормално този жанр да ми е близък. Ако подходим към проблемите сериозно, ще се получи все едно да рисуваш картина с черни бои върху черно платно. - Защо променихте заглавието на филма? Проектът "Хиндемит" започва своя живот под името "Неутрална зона"? - „Хиндемит” ми се видя по-подходящо, защото символизира това, което ни е казано, че е много възвишено и изискано, но никой не го разбира. - И двата ви филма са кръстени на известни композитори, какъв е подтекстът? - Просто така се случи, но следващият задължително трябва да е с име на немски композитор, за да стане трилогия. - Хиндемит май не е много известен на българите, кой е той? - Той е англичанин, един от най-големите модернисти на 20-и век. И е нормално много хора да не го познават, защото пише много специфична, сложна, тежка музика. И заради твърденията, че композиторът е бил джудже, дадохме ролята му на един от най-ниските мъже у нас – Орлин Томов. - Казахте, че лентата е много откачена, но се гледа спокойно? - Филмът е с по-различен ключ, но е смешен, върви леко и забавно, а има и смисъл, какво повече може да се иска? - Филмът тръгва от днес е по кината. До този момент колко награди е получил, преди още да е пуснат на широкия екран? - Първото копие излезе едва преди месец и филмът беше представен само на "Любовта е лудост“, където взе специална награда на журито в състезание с иранска продукция, спечелила голямата награда в Москва. А на „"Златната роза” има награда за най-добра женска роля. Тепърва ще бъде представян на международни фестивали. Показван е в „Пусан”, който е от големите пазари за кино в света, но няма конкурсна програма за европейски филми. - В рамките на "Пътуващо кино" той е гледан от над 9000 зрители. Как си обяснявате големия интерес към него? - Вече са значително повече, около 12 000. Обяснявам си го с това, че е необичаен, не е тегав и коментира проблемите на нормалните хора. Всеки може да се идентифицира с героите. - Разкажете по-подробно за инициативата "Пътуващо кино". Успяхте ли да събудите интереса на хората от населени места, в които няма киносалони? - За голямо учудване на някои „специалисти” се оказа, че българските зрители харесват и гледат с голям интерес българско кино. Дори сега на първи отиваме в Шумен, където общината не пожела да покаже на съгражданите си български филми, обаче хората там се организираха сами, намериха си спонсори и така стана възможно да видят два филма от афиша на „Пътуващо кино”. Това наистина ме кара да вярвам, че българското кино се радва на голям интерес и моята инициатива се приема с въодушевление. - Кои са филмите, които представяте там? - Засега въртим „Шивачки”, „Хиндемит” и „ Пазачът на мъртвите”, надявам се в най-скоро време да покажа и другите нови български заглавия. - Казвате, че за първи път от много години насам през лятото сте били свидетели на толкова голям зрителски интерес. В Летния театър в Бургас имало хора дори по дърветата. С какво печелите публиката? - С добрите филми и със срещите и разговорите с актьори и режисьори. Става голям купон, хората задават смислени въпроси, изясняват си много неща от нашата работа, а и споделят свои виждания и проблеми. - Кой ще победи в дуела интернет-кино? - Киното е магия, големият екран, тъмнината на залата, многото хора, които съпреживяват едновременно едни и същи неща. Интернет е скучно и самотно занимание. - Кои според вас са проблемите на българското кино в наши дни ? - Ужасно много - от парите до сценариите, техниката и друго. Вече сме го обсъждали безброй пъти, да не се връщаме отново към тях. - Много наши филми печелят международни награди, но малко държави ги купуват. Как ще обясните този абсурд? Нали имаше директива за защита на европейските продукции в ЕС? - Директивата защитава собствената продукция на една държава, но са малко тези, които могат да се опълчат на американската индустрия, там киното е пропаганда. Друг е въпросът, че Европа е решила, че българите трябва да правят задължително филми за комунисти и мутри или на етническа тематика, а примерно италианците трябва да показват само филми за мафията. Това си е вътрешен проблем и на самата Европа, от години комедия не е печелила палма в Кан. Хората се измориха да гледат неща, които не ги интересуват. В последно време, като погледнеш три европейски филма един след друг, и ти иде да се самоубиеш от мрак и тъга. Освен това няма доходно кино в Европа. И във Франция, и в Германия, и в Италия филмовата индустрия е на пълна загуба и работи на дотация. Държави с население под 120 милиона жители не могат да създават печеливши филми. - Икономическата криза няма ли отново да опразни киносалоните. Напоследък се създават много добри родни продукции, но българинът все повече обеднява. Как ще успеете да задържите зрителите? - Най-голям възход и най-добри филми са се правили по време и след двете световни войни, след Втората световна. Когато Италия е в най-голяма криза, създава шедьоври, практически всеки втори филм е явление, спомнете си неореализма, Пазолини, Висконти, Роселини, Фелини, по-късно и Антониони - като че ли кризата и липсата на многото излишни пари връщат хората към себе си и към сравнително евтиното удоволствие да изживееш няколко часа в приятна компания, да забравиш грижите и проблемите си. - Защо "Хиндемит" е изключително сложен за правене филм? - Той е сложен технически с комбинираните си снимки, но най-трудно беше на актьорите, безкрайно съм им благодарен, защото всички до един играят в един и същи жанр, дават всичко от себе си в доста трудни условия. Искам специално да благодаря на едни от най-изявените български лица за това, че се съгласиха да играят и в малки роли. Излишно е да споменавам Ернестина и Деян, за които беше най-трудно. - С какви трудности се сблъскахте по време на снимките? - За много кратко време трябваше да снимам толкова сложен технически и актьорски филм. - Кои актьори участват? - Ернестина Шинова, Деян Донков, Нети, баща ми, Малин Кръстев, Вальо Танев, Тончо Токмакчиев, Койна Русева, Бойка Велкова, Досьо, Магърдич Халваджан, Орлин в ролята на самия Хиндемит и други. - Голямо предизвикателство ли беше за вас и за актьорите този филм? - Естествено, всеки филм е предизвикателство, но този е наистина необикновен, защото колко пъти в кариерата на един актьор може да се случи да изиграе две главни роли едновременно. - Какъв е бюджетът му? - Около 500 000 евро. Една осма от американските пари за среден филм. У нас цели жанрове не могат да се направят технологично, защото бюджетът е недостатъчен. - За колко време го направихте? - Снимките продължиха 31 дена, като нормалната продължителност за такъв филм, като се има предвид, че само гримът отнема два часа на всеки актьор, е поне три месеца. - Какво искате да кажете на хората с този филм? - Да идат да го гледат и ще си отговорят сами. - Ще ни зарадвате ли скоро с нещо ново? - Опитвам се да си почина, но не ми се удава, имам различни предложения за клипове, ще се отбия и в Каварна, ще прочета още веднъж един сценарий, който написах много отдавна и ми се ще да го снимам. - И накрая има ли бъдеще българското кино? - Да. Въпреки кризата и въпреки скептицизма на различни „специалисти” съм дълбоко убеден, че българското кино има какво да каже на своите зрители и на света. Интервюто взе Доротея Иванова