„Да погледнем истината в очите. В България цари отчайваща безнадеждност, защото бандитите имат думата... Затова започвам с въпроси. Как всъщност се стигна дотам, че гордите със своята история български граждани да се оставят днес да ги унижават корумпирани политици с всякакви политически окраски?“ Така започва книгата „Новите български демони“ на германския разследващ журналист Юрген Рот, която излиза на пазара с логото на изд. „Слънце“. Основната тема е преплитането на държавната власт и структурите на организираната престъпност, на което ставаме свидетели през последните вече почти две десетилетия. Героите в книгата са известни фигури, които всеки ден си поделят страниците на вестниците и шестват по телевизионните екрани: Бойко Борисов, кмет на столицата на България; Румен Гайтански – Вълка и „обикновената” му кариера; вече бившият министър Румен Петков и политикът Ахмед Доган; Майкъл Чорни, бившите кадри на БКП и ДС. Авторът визира и връзките между българските правителства и един уж „обикновен енергиен гигант” – „Газпром“ (тема, изключително интересна от известно време насам!). Разследването е основано на огромен фактологически материал, на информация както от явни източници – например криминалните служби на Германия, доклади на чужди разузнавателни служби, комюникета на посолствата на западни държави в България, така и на тайни информатори, на каквито всеки разследващ журналист разчита в много случаи. Юрген Рот пристига на 12 ноември в България, за да представи лично „Новите български демони“ Шестнадесетата съветска република Из „Новите български демони“ Да се върнем към зависимостта на България от Русия. През декември 2006 г. министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров придружи българския премиер Сергей Станишев на посещение­то му в Москва, където трябваше да бъдат сключени нови договори. България и Русия постигнаха споразумение по дълго тлеещия спор около българското производство на легендарния „Калашников“ и представиха освен това бъдещия проект за нов газопровод. Той би могъл да увеличи значението на България като транзитна енергийна страна, но би засилил, както се опасява Европейската комисия, зависимостта на тази балканска страна от Русия. През последните две години именно Румен Овчаров беше човекът, който неизменно тласкаше българската енергетика към Русия. Той уговори нови условия за руските доставки на газ, той стана причина руснаците да поемат изграждането на втората българска атомна електроцентрала (в Белене) и прие продиктуваните от Владимир Путин условия на тристранния проект за нефтопровод от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис. Политическите му противници остро го разкритикуваха за енергийната му политика, ориентирана към Русия, и го обвиниха в задоволяване на лични икономически интереси, дори корупция. Овчаров поддържаше чудесни отношения и с руския енергиен гигант „Газпром“. Предприятието искаше да използва принадлежащите досега на българското дружество „Булгаргаз“ газопроводи, за да доставя руски газ в съседните на България страни. Това докладва министърът на икономиката след завръщането си от Москва. Ставаше въпрос за това, „Газпром“ да поеме част от „Булгаргаз“ или да участва в изграждането на нефтопровода. На 18 декември 2006 г. в медиите излезе информация: „Българската газова компания „Булгаргаз“ и руският концерн „Газпром“ в присъствието на българския министър-председател Станишев и на министъра на енергетиката Овчаров подписаха в София меморандум за развитието на българо-руските отношения в газовия сектор.“ Но през януари 2007 г. министърът на икономиката заяви, че няма планове да се денационализира газопреносната мрежа. Една година по-късно се оказа, че всичко това не е истина. „Газпром“ подписа с българското правителство договор. Според него България влиза в проекта на „Газпром“ „Южен поток“. Руската информационна агенция „Новости“ с гордост съобщи на 18 януари 2008 г.: „България одобрява проектодоговора за изграждане на газопровода „Южен поток“.“ Русия и „Газпром“ още веднъж постигнаха целта си. Тук се касае за стратегията на Кремъл отново да си възвърне отстъпените или загубени позиции на Балканите. За да отпразнува тази победа, руският президент Путин пристигна на извънредно двудневно посещение в София през януари 2008 г. и доведе със себе си делегация от четиристотин души. Малко преди това по медиите премина новината (ако може да се нарече така), че руският президент притежава състояние в размер на 24 милиарда евро. Путин отрече с обичайните изтъркани фрази: „Аз съм богат, защото събирам чувства и емоции. А Русия два пъти ми позволи щастието да й служа.“ Междувременно бе сключен и договор за пет­ролопровода Бургас–Александруполис. Общата стой­ност на проекта е около един милиард евро. С това България стана важна страна в транзитирането на петрол към Западна Европа. Накрая стартира и още един енергиен проект – изграждането на втората атомна централа край Белене. За проекта „Южен поток“ Русия и България възнамеряват да създадат съвместно предприятие, което да поеме строителството на газопровода в България. Двете страни ще притежават съответно по 50% от предприятието. Разгорещените спорове за това, какво точно да бъде участието на всяка от страните, продължиха до самото посещение на Путин в София. Става дума за правото на собственост над онази част от газопровода, която ще минава през България. Стигна се до компромисно решение – 50 % от инфраструктурата да остане българска собственост. Общата стойност на проекта е около 10 милиарда евро. Детайлите от подписания договор, естествено, остават в тайна. Това отговаря на досегашната енергийна политика на Путин и предлага всякакви възможности за стратегическо изнудване, за което „Газпром“, т.е. Кремъл, в миналото предоставя достатъчно материал. Председателят на управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер заяви през пролетта на 2006 г., скоро след спора за газа между Украйна и Русия, че: „Излишният газ от Западен Сибир ще се изпраща по-скоро в Китай, отколкото в Западна Европа.“ Ясното послание бе, че Европа не трябва да прилага антимонополистични закони срещу „Газпром“. И че страните от ЕС трябва добре да премислят, преди да ограничат достъпа на „Газпром“ до своята транспортна инфраструктура. И все пак протести срещу стратегията на Путин имаше. От една страна, се създаде неприятното усещане, че съдбата на България – както много пъти в нейната история, отново се определя от една велика сила. Към това трябва да се прибави и фактът, че недемократичната система на управление на Путин и задкулисния му приятел КГБ отблъскваха много българи. „Демократи за силна България“ (опозиционната партия на Иван Костов), профсъюзите и много сдружения на формиращото се гражданско общество призоваха към мащабни протести. Костов заяви, че „Русия унижава България като свой васал, а България ще се превърне в икономически сателит“. Потвърдиха се и предсказанията на руския посланик в Брюксел, че България ще бъде троянският кон на Русия в ЕС, поне в стратегически важния енергиен сектор. Руските енергийни проекти, които за Кремъл по принцип са мерки за политическо влияние, са подготвени превъзходно. Към тях спада не само раздаването на ордени от тандема ФСБ – АБОП на изтъкнати българи няколко седмици преди посещението на Путин. За да се осигури влиянието на Русия в Европа, бяха предприети сериозни действия. В секретен доклад акредитираните в Източна и Централна Европа руски посланици в своя годишен отчет за 2007 г. изтъкват, че Русия е успяла чрез различни двустранни споразумения до голяма степен да повлияе на политическите решения в Брюксел във връзка с енергетиката. Руски търговски представители убедително внушиха на свои български колеги, че в рамките на националните проекти на Кремъл ще бъдат стимулирани бизнес инициативи от България. Търговската и културната сфера се оказаха най-стабилните опори на руската дипломация. Предупреждения относно това сътрудничество дойдоха от САЩ. Тайните американски служби смятат, че нарастващата финансова мощ на Русия, на Китай и на страните от ОПЕК е опасна. Те биха могли „да използват достъпа си до пазара, за да прилагат финансовата си сила за политически цели“, каза директорът на Националното разузнаване на САЩ Майкъл Макконъл пред една сенатска комисия. „Русия се готви да контролира енергийната мрежа от Европа до Източна Азия“, заяви още той. При това съществуват и съвсем друг вид заплахи и те са във връзка с тъмните сделки и връзки на „Газпром“. Журналистът пред Дойчландфунк: Проблемът с BG правосъдието е сериозен Бившият вътрешен министър Румен Петков подаде жалба срещу германския журналист Юрген Рот до Софийския районен съд. Петков предявява граждански иск срещу Рот в размер на 10 000 лева заедно с лихвата за претърпени неимуществени вреди. В жалбата на Петков се посочва, че в книгата „Новите демони” са поместени неверни квалификации и твърдения за него като вътрешен министър. - Г-н Рот, какво сте написали срещу г-н Петков, че до такава степен сте го разгневили? - Пиша за Румен Петков, че в миналото е имал връзки с престъпните структури и че чуждестранните дипломати истински са се зарадвали, когато му се наложи да напусне поста си през април. Затова мисля, че г-н Петков иска някак си да се реабилитира и всъщност по-скоро прави реклама на книгата - До каква степен сте сигурен, че съдът в София ще ви даде право? Какви източници имате, дали ще им повярват пред съда? - Действително с българското правосъдие има проблем. В докладите на Европейския съюз се отправят остри критики към недостатъчната независимост на българското правосъдие. Впрочем той не ме съди за клевета, иска само да получи 10 хиляди лева /някакви си 5000 евро/ обезщетение за обвиненията, които съм бил отправил срещу него. - Случаят „Петков“ е само част от вашата книга, но какво сте разкрили в България за връзките между организираната престъпност и политиката? - Установих, че престъпните политически структури имат три корена. На първо място, това са тайните служби, изиграли и продължаващи да играят много важна роля, спечелилите от извършената по време на прехода приватизация и най-обикновените престъпници. На второ място, новите криминални структури, забогатели от нарушенията на югоембаргото, и още нещо, на което много залагам в книгата - несекващата престъпна дейност на тайните служби. Към всичко това се добавя обвързаността с Русия - България и до днес е донякъде 16-ата република. Без да се пропуска уникалната, характерна за трансформиращите се държави бруталност на мафията. Поръчковите убийства от последните години са 200, нито едно не е разкрито. Всичко продължава по старому, независимо от това дали България е в Европейския съюз или не. - Това е втората ви книга за организираната престъпност в Източна Европа след "Гангстерите от Изтока". Как изглежда България при сравнение със съседните държави? По-зле ли е или по-малко зле? - По-зле е, защото България вече е част от Европейския съюз, което би трябвало да означава друго качество. Престъпните структури и връзките им с политическия елит са като в Русия. В България има много хора, които са настроени реформаторски, но те изобщо не разполагат с възможността да предизвикат промени в страната, за създаването на гражданско общество. Очевидно този процес е много дълъг. Единственото положително в България са критичните и многообразни медии - именно там са корените на гражданското общество. Но на тях определено никак не им е лесно в България.