ДиКиро вече го няма! Отиде си последното емблематично име от изключително силното поколение пловдивски художници наред с Георги Божилов-Слона, Енчо Пиронков, Йоан Левиев. Няма я приветливата осанка, която посрещаше гости в галериите, приютили прекрасните му творби. Отиде си тихо на 23 октомври късно вечерта в колоритния си пловдивски дом. Остана споменът за него. И картините! Има три града, за които ДиКиро говореше с безкрайна любов: Истанбул – родният му град, Пловдив и Париж. И трите града са космополитни. Затова ги обичаше. Творби на Димитър Киров са в галерии и частни сбирки в цял свят. Носител е на толкова много награди, че не си струва да се изброяват. Той е Кавалер на Почетния легион на Франция за култура, а папа Йоан-Павел Втори му връчи сребърен медал. Негови картини има във Ватикана, Ермитажа в Русия, в музея във Фукаяма, в Музея на съвременното изкуство в Мюнхен, в колекцията на Франсоа Митеран. ДиКиро остана в Пловдив до самия си край. В последните години, преди да го повали коварното заболяване, обичаше да сяда с вечната си лула пред чаша кафе на самия център на града и да се потапя в атмосферата на пъстрото зрелище. Балерината Русалия Кирова бе неговото извечно вдъхновение, любов, съпруга, спътница. Двамата един до друг заедно - тази картина пловдивчани са виждали хиляди пъти. Тя остана и на платно сред една от най- силните му творби. Димитър Киров живя и твори в няколко бурни епохи. Заедно с  Христо Стефанов, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев и Енчо Пиронков образува артистично общество, познато и днес като Пловдивската школа от 60-те години. В ония години бяха бунтарите, взривили спокойствието с първите Есенни изложби в Стария град. Напоследък продължаваше да рисува. Въпреки болестта. И да привлича хората към себе си не само с картините, но и с дълбоката мъдрост, с която се характеризира словото му. Пловдивската палитра обедня. И световната също. От първо лице През 1967 г. ми предложиха да работя в парижка галерия. Разбира се, това беше много примамливо, но не можех да се съглася, защото имах болна майка и по-малък брат. Нямах правото да се откажа от семейството. Може би там щях да имам друг живот Днес обаче виждам, че не съм сбъркал, защото в България създадох голямо творчество и живея в прекрасен град, какъвто е Пловдив. Просто живея, както си искам. Творецът, който има своя духовен път, не може да търси благоприятно време, за да твори. Или го имаш - или го нямаш. Много по-зле сме били, а може да бъдем и още по-зле. Човек, ако се съобразява с нещо, той ще започне да се съобразява с много неща. "Няма нищо по-ужасно от гледката на свалени от стената картини. Канапите от картините... те ми действат като бесилки, като обесени хора, защото свършва контактът ти с публиката и ти отново се прибираш в своята килия."