„Малки разговори“ за съвременна България тръгват по кината
„В човека всичко трябва да бъде прекрасно...“ В това изречение е скрита дълбока, позитивистична, но и утопична в същото време житейска философия, опитвала с хилядолетия да се превърне в реалност. В изкуството това изглежда най-възможно да се случва, защото там действителността се пречупва през погледа на твореца, който може да се опита да промени нещата поне в създадената от него реалност и за ограничено време.
„В човека всичко трябва да бъде прекрасно...“
В това изречение е скрита дълбока, позитивистична, но и утопична в същото време житейска философия, опитвала с хилядолетия да се превърне в реалност. В изкуството това изглежда най-възможно да се случва, защото там действителността се пречупва през погледа на твореца, който може да се опита да промени нещата поне в създадената от него реалност и за ограничено време.
С тези екзистенциални въпроси се заминава новият български филм „Малки разговори“ на режисьора Владимир Краев по сценарий на Владимир Ганев. Продукцията тръгва по кината от 31 октомври. Сюжетът представлява съвременна версия на Чеховата пиеса „Вуйчо Ваньо”, действието на която е пренесено в днешна България.
Лекар на средна възраст (Ивайло Христов), роден в Торонто, се завръща в България, за да работи в психиатрична болница край морето и лекува болните от околните села. Постъпката му среща ирония и недоумение сред повечето местни обитатели. Изключение правят най-близките му приятели – тайно влюбената в него Мая (Диана Добрева) и философстващият биолог по прякор Дарвин (Юри Ангелов) И двамата са зарязали университетска кариера, отвратени от живота в големия град. Пенсиониран политик (Ицхак Финци) и младата му съпруга, неуспяла пианистка (Йоана Буковска) допълват ексцентричната компания от бегълци, предпочели съмнителната крайморска идилия пред модерната цивилизация. Монотонно наглед, тяхното ежедневие е изтъкано от безнадеждни любови, разрушени мечти, минали предателства и абсурдни отмъщения.
За особеното въздействие на историята допринася силният актьорски екип, сред които са Ицхак Финци, Ивайло Христов, Диана Добрева и Валентин Танев. Не по-малко съществена за пресъздаваното на средата и ритъма на живот в съвременна България имат и операторката Светла Ганева и композиторът Божидар Петков. Продуценти на „Малки разговори“ са Иван Павлов и Владо Ганев. Копродуцент е Българската национална телевизия
Филмът влиза в родните киносалони след спечелването на една дузина награди. Награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добър актьор (Юри Ангелов), годишни награди на ИА „Национален филмов център” за най-добър актьор (Ивайло Христов), Наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добър поддържащ актьор (Валентин Танев), годишна награда на ИА „Национален филмов център” и отличието на Съюза на българските филмови дейци за най-добър оператор (Светла Ганева), награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добър сценограф (Анастас Янакиев).
Както при Чехов, така и във филма „Малки разговори” повечето ситуации са на границата между тъжното и смешното. Красотата на пейзажа – есенно море и самотни дървета на фона на хоризонта - прави неуютното битие на героите поносимо, а малките изтичащи моменти напомнят за непостижимостта на щастието. Мъката и скуката се давят по обичайния начин - в алкохола; най-често собствено производство.
Филмът поглежда към днешния ни ден с изненадваща деликатност и просветление, а в крайна сметка се питаш дали човекът е по-прекрасен, когато се примирява с нещастието, или когато се бунтува срещу него – колкото и безсмислено да е това.