Португалската фадо певица Мизия пее на 28 ноември в столичната зала „България“. Мизия е едно от най-големите имена в жанра. Тя има поне две родини (баща й е от Португалия, а майка й от Испания), говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Израснала е на сцената, сякаш залепена за полата на баба си - вариететна акриса от Барселона. Около нея винаги се е разнасял аромат на диви цветя, прашни сценични драперии и костюми, копринени дневници и бледозелени стени, върху които са окачени картини на нейни приятели художници, носещи атмосферата на града, в който се намира и душата на музиката. Нейните приятели, хората от нейната кръвна група, са писатели - като Лидия Хорхе и Жозе Самарго, актриси - като Мария де Медейрос, поетеси - като Граса Маура, певици - като Мария Бетания и художници - като Бела Силва и Карлуш Тореш. Общуването с тях я зарежда и вдъхновява. То е отразено в нейното изкуство. Мизия е родена в Порто. Майка й - известна барселонска кабаретна актриса, е с каталунски произход, факт, който обяснява защо в музиката на Мизия намираме толкова различни влияния от други стилове - танго, болеро, фламенко. С нетипичното смесване на португалска китара с акордеон, цигулка и пиано оригиналната певица постига ново чувствено звучене и доразвива традиционното фадо изкуство, като се отърсва от сянката на великата Амалия Родригеш и работи с модерни португалски поети. Албумът й Canto от 2003 г. се смята за шедьовър. Тук тя събира най-добрия португалски китарист Карлуш Паредеш и лириката на Вашку Граса Мура, Сержо Гудиньо и Педро Тамен. Освен това тя умело интерпретира различни песни във фадо вариант - пример за това е легендарната пиеса As time goes by от филма "Казабланка". Мизия, чието християнско име е Сусана Мария, експериментира постоянно, като винаги погледът й е обърнат напред, а не към миналото. Концертът на Мизия е организиран от Джаzz+ със специалното съдействие на португалското посолство в София.