Стефан Галибов Червен килим, духов оркестър, трима Стефановци посрещат в костюми гостите за премиерата на новия български игрален филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ в столичното кино „Арена-Младост“. Много от гостите закъсняват, заседнали в голямото вечерно задръстване в София. Някой се оказват по-предприемчиви и пристигат вместо на четири колела на две. Режисьорът Стефан Командарев и Васил Василев- Зуека карат уникалното колело-тандем от филма вместо героите Бай Дан (Мики Манойлович) и Александър (Карло Любек). После и Стефан Вълдобрев и продуцентът Стефан Китанов се вреждат за по едно кръгче с двойното колело. Във фоайето на кино „Арена“ масово се играе табла, може би за пръв път на това място. Цялостната атмосфера от филма е излязла и пренесла настроението сред публиката. Накратко: историята е трагикомична по балкански. Тя е донякъде автобиографична за писателя Илия Троянов, чието семейство успява да избяга зад Желязната завеса през 1971 година - първо в Италия, а по-късно и в Германия. Големият Александър се завръща към малкия Сашко след тежка катастрофа. Всичко тръгва от една игра на табла, в която „Съдбата е зарът, който държиш в ръцете си, а животът е игра на ръба между късмета и умението“. Ако трябва да перифразираме заглавието на новия български филм по романа на Илия Троянов, ще се получи „Продукцията е голяма и много екипи дебнат отвсякъде“. Историята на създаването на лентата е почти толкова интересна и изпълнена с пътувания, колкото е и самият сюжет на Троянов. Идеята за филм по многократно преиздавания в Германия бестселър „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ тръгва преди 8 години. Шест месеца продължава издирването на писателя авантюрист, който не обича да се задържа на едно място. „Успях да открия Илия Троянов през лятото на 2000 година и му писах е-мейл, докато той беше в Индия“, спомня си режисьорът Стефан Командарев. Няколко месеца по-късно Командарев получава отговор от Троянов по е-мейла, този път авторът е на сафари в Африка, а мейлът гласи: “Действайте, имате съгласието ми!“ Стефан Командарев се обажда на Стефан Китанов (Кита) и в края на 2000 година двамата се срещат в любимото кафене за стартиране на филмови проекти на Кита - кафенето „Мемори“ (на „Княз Борис“ и „Неофит Рилски“). Така започва работата по сценария, която ще продължи в следващите 8 години. Сценарният екип е от четирима души, сред които е и известният сръбски сценарист и режисьор Душан Милич. Останалите са Илия Троянов, Стефан Командарев и Юрий Дачев. След всеки написан вариант се провеждат обсъждания и подробни анализи с две от най-утвърдените европейски консултантки по киносценарий - Сабине Покхамер от Германия и Изабел Бланшар от Франция. За да се добие реална представа за прецизната и тежка работа на сценарния екип, трябва да се знае, че за периода 2001-2006 г. сценарият претърпява 17 основни варианта. „Никой не вярваше, че сме успели да се вместим в бюджета от 2 милиона евро, който се счита за нискобюджетен за европейските мащаби“, спомня си българският продуцент Стефан Китанов. „Парадоксалното е, че в България това се счита за изключително голям бюджет през 2006-а. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ отвори пътя за големите пари в българското кино. Той беше първият толкова голям бюджет, отпускан от НФЦ. След нас сумите продължиха да растат нагоре.“ Другият парадокс е, че Националният филмов център дава едва 30% от общия бюджет на филма на Командарев. От утре „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ ще дебне българските киномани по всички кина на страната. Голямото пътуване на проекта 2001 г. - Немският продуцент на Емир Кустурица Ким Ки Дук и Сергей Бодров страшно харесва заглавието на филма на среща със Стефан Китанов по време на фестивала „Берлинаре“. 2002 г. - „Светът е голям и спасение дебне...“ е първият български филмов проект, одобрен по европейската програма „Медия плюс“. Веднага след това проектът получава и подкрепата на големия фонд „Югоизточна филмова мрежа“. 2003 г. - Проектът е представен на пазара за филмови проекти в Лайпциг и лично е харесан от шефа на немския фонд MDM господин Манфред Шмид. 2006 г.- Историческа среща на продуцентите от немска и българска страна - този път в любимата магистрална кръчма на Стефан Китанов „Чале магистрале“. Някъде по пътя между Ниш и Белград в заведението, омаяни от сръбската скара и гореща ракия, екипът решава, че проектът е набрал достатъчна скорост и вече може да се пристъпва към снимки. Краят на 2006 г. - „Евроимаж“ взема решение да подкрепи филма, включват се и кинофондове от Словения. Началото на 2007 г.- Унгарските копродуценти се присъединяват. Април 2007 г. - Започват снимките на филма, които приключват само за 8 седмици, от които 5 в България, 2 в Германия и 1 в Словения и Италия, което е рекордно кратко време за подобна мащабна продукция, снимана в четири държави.