Мирослава Кортенска изследва кръга „Мисъл“
С кръга „Мисъл” театроведката доц. д-р Мирослава Кортенска се занимава повече от две десетилетия. „Вярвам, че всеки изследовател има своята тема и своите герои. И много е важно да ги намери навреме. Защото това се превръща в негов своеобразен център, който формира облика на един изследовател“, казва тя, предлагайки на читателя интригуващо четиво за кръга от интелектуалци, които ни доближават до Европа още през XIX век.
С кръга „Мисъл” театроведката доц. д-р Мирослава Кортенска се занимава повече от две десетилетия. „Вярвам, че всеки изследовател има своята тема и своите герои. И много е важно да ги намери навреме. Защото това се превръща в негов своеобразен център, който формира облика на един изследовател“, казва тя, предлагайки на читателя интригуващо четиво за кръга от интелектуалци, които ни доближават до Европа още през XIX век.
За избора на темата й помага професор Любомир Тенев. В онези времена авторката прекарва безкрайни часове и дни в библиотеката, запознава се с цялото течение на списание „Мисъл”, учи се от написаното и направеното от четворката. „Това бе моят голям университет, сериозното натрупване на исторически и художествен багаж и изследователски опит“, казва тя. И пояснява от какви принципи се е водила, пишейки труда си: „Правех връзки между следосвобожденската епоха и посткомунистическия период - в общата им тенденция за излизане от затвореността, от домораслите критерии и профанирани идеологеми, в трескавото наваксване на постигнатото в Европа... Сега това е моя основна теза - че в началото и в края на XX век се извършват два огледални процеса - на първоначално натрупване на капитали, на див капитализъм, с байганьовци и мутри, с „фасулковци” и чалга култура. Но и с културни мисионери като четворката „Мисъл”. Когато пишех за моето отместено поколение („Културен вертикал”, 1998), за лидерите в новата ни култура в края на XX век, имах пред себе си примера, енергията и опита на четворката от „Мисъл.“
Изследването на Мирослава Кортенска е част от изследователски проект „Пътят към Европа”. То показва че културно-историческото ни наследство през XX век преминава през приноса на кръга „Мисъл”, че първостроителите на диалога България – Европа в духовната сфера са именно четиримата от кръжеца - Пенчо Славейков, Пейо Яворов, д-р Кръстев, Петко Тодоров.