„Класа“ „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Така възкликна Анна Ахматова в началото на 60-те години, когато чу за първи път стиховете на Константин Павлов. Вчера той напусна белия свят след продължително и тежко боледуване. Измъчен от болестта, 75-годишният поет не говореше. Но стиховете му не само говореха, те крещяха. И ще продължават да крещят! Те впечатляват и разтърсват с дълбокото си откровение: ...Все още ми расте брадата; ноктите, косата... 40 дни ще продължи така. А после - Бог ще ме обръсне, ще ми изреже ноктите, ще ме подстриже... - Честито! И добре дошъл, мой блуден Ангел. Той е роден е на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишко. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Свети Климент Охридски“, но не завършва. Става редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен фронт“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии. Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Стиховете на Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Константин Павлов е носител на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“. Константин Павлов е автор на сценарии за анимационни и научнопопулярни филми. Написал е сценариите на игралните филми: „Масово чудо“, „Чуйте петела“, „Спомен за близначката“, „Илюзия“ и други. Константин Павлов е автор на стихосбирките: „Сатири“ (1960), „Стихове“ (1965), „Стари неща“ (1983), „Появяване“ (1989), „Агонийо сладка“ (1991), „Убийството на спящия човек“ (1992), „Елегичен оптимизъм“ (1993). Носител е на първа награда от фестивала в Карлови Вари за филма „Илюзия“ през 1980 г. Поклонението пред Константин Павлов е на 30 септември от 14.30 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци (СБФД).