Стефан Галибов За телевизионен сериал по хитовата постановка „Хъшове” на Александър Морфов в Народния театър се заговори преди 3 години. Първоначално театралният режисьор не искаше да уточнява подробности пред пресата, нито да разкрива кога и как ще завършат снимките. Знаеше се само, че БНТ ще финансира поредицата, а продуцент ще е Димитър Гочев. Последва прелом в кариерата на необуздания и темпераментен Сашо Морфов - той се зарази от хъшовщината на своите герои и напусна Народния театър. Замина за Москва, където остана в „изгнание“ няколко години. Спечели заслужена слава в Русия и доказа на своите опоненти в България, че е голям режисьор. А сериалът „Хъшове” остана позабравен, за да дочака по-добри времена. През пролетта на 2008-а Морфов се завърна в България, за да покаже руските си представления. И никой не го попита какво става с „Хъшове“. Зад кулисите обаче са работили яко и тази есен БНТ вече може да се похвали с първата завършена серия от „Хъшове”. Премиерната й прожекция се състоя на 33-тото издание на телевизионния фестивал „Златната ракла” в Пловдив. Един час преди обявеното представяне в новотел „Пловдив” започват да се събират и част от „старите” хъшове. Отдалеч се носи заразителният смях на Христо Мутафчиев, който разказва хъшовски перипетии за последното си пътуване из Европа. Валентин Танев гледа с леко недоверие колегата си и с типичната си смешно-сериозна физиономия. Валери Йорданов още събира кураж да види непоказвания никому в завършен вид филм. Последен - в компанията на красивата си жена, супермодерен и с традиционната небрежна походка пристига Деян Донков. И тъкмо си поръчва кафето, когато го викат в залата. „Само да си допия кафето, де!”, крещи Донков. „Айде, бе, влизаме вече!” нервно го издърпва Христо Мутафчиев. Екипът гори от нетърпение да види първия резултат от многогодишния си труд. Всички носят под якетата си черни тениски с надпис „Хъшъ” и обща старовремска снимка под него. Дружината обаче не е в пълния си състав - липсват Чочо Попйорданов, Руси Чанев, Димитър Рачков и още куп актьори. Не се е престрашил да се появи и най-старшият хъш Александър Морфов. В намален състав и развеселени в шеги и закачки във фоайето на хотела, актьорите изведнъж стават припряни и напрегнати, докато Димитър Гочев ги представя пред публиката. Липсва желание да се говори каквото и да било преди прожекцията, всички искат първо да видят резултата. Почти на финала сме, което е много странно след толкова години работа по сериала, но мисля, че си заслужава усилията, казва Гочев пред зрителите на „Златната ракла”. Вальо Танев си признава, че сега за пръв път ще гледа филма и изразява надежда, че след края ще е отново толкова засмян. „Още не сме завършили музиката, но вие сте първите зрители на първата серия от поредицата на БНТ „Хъшове” по повестта на Иван Вазов „Немили-недраги”. Сега най-силно искам тези хора тук, пред мен, да ви станат особено мили и драги след края на прожекцията”, за последно се обръща към зрителите Димитър Гочев, потупва актьорите и всички сядат в очакване на прожекцията на първия ред. После осветлението в залата изгасва и заедно с драматичната картина на изоставена полуразрушена къща на брега на замръзналия Дунав зазвучава нежната, тъжна китара на Владко Стефановски. Валери Йорданов влетява в кадър, целият в сняг. Носи хляб и олио „за царска вечеря”, а Руси Чанев – Странджата, се върти от свирепа треска вече цял месец в леглото ни жив - ни умрял... Филмът е заснет на HD формат и всеки кадър е изпълнен с изключително жива атмосфера. Младият оператор, за когото в залата специалистите шепнеха: „Аз това момче не го познавам!” е постигнал по много автентичен начин – чрез убития колорит на цветовете и странните гледни точки - особеното, трудно разбираемо вътрешно състояние на хъшовския герой. Цялостната атмосфера около изгнаничеството на българите в Румъния, описано от Вазов, е предадено чрез едновременен контраст и прилика. В горещата пара на обществената баня на Браила лицата на хъшовете изплуват като в топъл сън - сякаш са се пренесли за малко отново в родината. Малко по-късно парата на ледения въздух над замръзналия под бяла пелена мистичен почти по Хамлетовски Дунав връща хъшовете в суровата реалност- те са чужденци в една близка географски, но далечна духовно страна, в която като че ли цари вечна зима. С комбинацията от вярната и семпла сценография и костюми и точните актьори филмът въздейства изключително силно. След края на прожекцията, успокоени от резултата, „хъшовете” канят публиката на чаша хъшовско вино във фоайето на новотела. Част от групата под водачеството на Христо Мутафчиев ще пътува още тази вечер към София и затова се уговарят кой след кого ще кара по магистралата. Отново започват смях и закачки в неформална атмосфера, сред приятели. След малко хъшовете ще се разделят до следващата среща - на терена за снимки или на сцената на поредния спектакъл.