„Класа“ Стоянка Мутафова започва новия сезон на 26 септември с премиера в Сатирата – голямата актриса участва в комедията на Зденек Сверак и Ладислав Смоляк с дългото заглавие "Позорище, спасено от многострадалната трупа "Ахелой" на 31.02. (стар стил), осемнадесет часа, еди коя си година в Тутракан". Постановката е на Николай Гундеров, чешки възпитаник, който е адаптирал комедията на български заедно с Филип Трифонов. Редом с примата се изявяват , Филип Трифонов, Албена Колева, Диян Мачев, Кирил Ефремов и Стефан Денолюбов. Те пресъздават творческите неволи на малка провинциална театрална трупа от XIX век, която се опитва да се пребори с финансовите проблеми. Актьорите са изправени пред дилемата екипът им да се разпадне, ако някой от тях не се нагърби в последния момент да поеме чужда роля. Отговорността поема главната героиня. „Аз съм чешка възпитаничка. Говоря чешки и го обичам този език. Затова ми е страшно интересно да участвам в пиесата. Още повече че и режисьорът Гундеров е чешки възпитаник“, казва Мутафова. „Идеята за аматьорския театър е в основата на нашето представление, казва постановчикът. Но какво означават понятията професионален артист, професионален любовник, професионален пешеходец, професионален приятел, професионален проповедник? Ами словосъчетанията любител мъж, любител убиец, любител философ? Кой би спрял да ви даде огънче за цигарата: един любител човек или професионалист човек? Ужасява ме идеята да се влюбиш професионално в някого и като поглъщаш кислород, да издишаш също толкова професионално въглероден двуокис. Поради своята незавършеност или неспособността да обхванем света сигурно няма да стигнем до пълното обозрение на нещата – ето защо бих се побоял да сложа гордата дума „професионалист” в смисъл на „окончателен” пред скромната и доста стеснителна думичка „любител”. В нашата пиеса усиленият професионализъм бива изморен от спокойния аматьоризъм.“ Двамата драматурзи са известен в Чехия тандем и се изявяват като актьори, режисьори и киносценаристи. Световна слава им донася филмът „Коля”, който печели през 1996 г. награда „Оскар” за чуждестранен филм. Пиесите на Сверак и Смоляк са изключително популярни в Чехия, но двамата автори рядко се съгласяват техни текстове да се поставят в чужбина. В този смисъл премиерата в Сатиричния театър е прецедент на европейската театрална сцена.