Уникални фотографии и рисунки от миналото на София, предмети от бита, лорнети, джобни часовници и модни шапки и шалове, с които са излизали представителите на столичния хайлайф през 20-те и 30-те години на миналия век, са част от мащабната експозиция „Градини на паметта“, изложена в Софийската градска художествена галерия /СГХГ /. В проекта, посветен на 80-ата годишнина от създаването на Столичния общински музей, свои експонати са предоставили неговите днешни „наследници“ - СГХГ, Софийският исторически музей, Столичната библиотека и Софийският държавен архив. През 1928 година по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина със заповед на тогавашния столичен кмет ген. Владимир Вазов се учредява музеят на София. Така се поставя началото на събирането на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. През следващия близо половин век музеят се мести от сграда на сграда, докато през 1941 година получава специално място на тогавашния площад „Бански“(разрушена по време на бомбардировките през март 1944 г.). През 1948 година част от художествения фонд е прехвърлена на новосъздадената Национална художествена галерия. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година Музеят за история на София и Градската галерия са обявени за самостоятелни институции. Изложбата е събрала под един покрив над 150 артефакти от различно естество, с което е изградила една мащабна документално-художествена среда. Зрителят попада в нещо като машина на времето, с която прескача назад-напред по улици и площади, някои от които днес са изчезнали. Интересно е да се види какво е представлявал хълмът на стария квартал „Лозенец“ преди един век. Тогава мястото е било краен квартал и повечето къщи не са съществували. Дори и в днешно време промените и местенията продължават, което може да се види от снимките от вътрешността на Старата градска баня, в чиито обширни коридори са струпани едно върху друго книги, предмети и даже цяла колесница, част от колекцията на Софийския исторически музей. В експозицията присъства и Евангелие в превод на Неофит Рилски. За бита на българина говорят оригинално везани в средата на ХІХ в. ръкави - „свиленици” от Граовско, както и уникален оригинален документ от 1645 г., подвързан в кожа и писан на османотурски език. В него се разпределят спорните мери между селата Лопян и Брусен. Изложбата, която е съпътствана от двуезичен каталог и на свой ред започва да носи висока документална стойност, продължава до 3 октомври.