Стефан Галибов Като архаични останки от древна цивилизация или долетели направо от Космоса, картините на живописеца Валентин Балев притеглят към себе си всичко, попаднало в орбитата им. За новата си изложба "Трансформации" в Националната художествена галерия художникът е употребил специална техника, използваща метални и други строителни материали. Авторът се е сетил, че процесът на раждане на всяка творба понякога е също толкова важен и интересен, колкото и крайният резултат. Затова, преди да поеме към поредицата от странни, сякаш каменни късове картини, на зрителя му се предоставя възможността сам да застане за пет минути на мястото на художника и „да изработи“ своите собствени произведения. Валентин Балев е подредил мини фотоизложба, в която разкрива своята уникална техника. Тайната му включва алхимическа рецепта за преминаване на обикновен материал в светлинен. Самите снимки са заредени с енергия, с особена сила, която подготвя зрителя за следващия етап на скоростно излитане в нереалния свят на автора. Фотографиите показват всяка стъпка от процеса по изготвянето на една картина на Балев. Поради технически причини „трансформациите“ се извършват върху покрива на жилищната кооперация, където живее авторът, и сякаш са част от космически кораб, с който художникът се готви да отлети някъде извън времето и пространството. На фона на комини и далечни покриви на сгради от централния софийски пейзаж, потънал в синьото небе над себе си, виждаме художникът да извършва някакви странни, почти свещенодействия с метални решетки и кофи с боя, за да събуди духа в материята. Кацнал сам под небето с чук и пирони в ръце, Балев прилича на някакъв особен демиург, който сътворява света под себе си. След фотопътешествието „по покрива“ на изкуството, някъде на ръба между небето и земята, започва същинската изложба. Макар и видимо успокоен от излъчването на използвания материал, човек, застанал пред картина на Валентин Балев, получава силен световъртеж от движещите се под повърхността сили. Виждаме неясни, абстрактни фигури, станали част от орбитата на планетоподобни окръжности, всяка в различен етап от развитието си към идеалния кръг. Някъде рояци черни линии се разбягват като насекоми, но въпреки това остават в орбита на централна точка, гарантираща стабилност и равновесие. Тази малка точка притегля всичко непослушно към себе си. Особената техника създава впечатление за неръкотворност на образите, които сякаш сами и без външна намеса изплуват по повърхността на праисторически каменни блокове, подобно на рунически символи. Изложбата продължава до 24 август.