„Обект № 522“ е висока класа криминален роман, отличаващ се със запазената марка на писателя Джефри Дивър – скоростно действие, множество обрати като в тайнствен лабиринт и неочакван край. Из „Обект N 522“ Мигел Абрера 5465-9842-4591-0243, “специалистът по поддръжката” според евфемистичния речник на ръководството, си тръгна от работа както обикновено в 17:00. Сега излиза от метрото близо до дома си в Куинс и аз вървя точно зад него. Опитвам се да бъда спокоен. Но не е лесно. Те – полицията – се приближават, приближават се към мен! Трескаво анализирам ситуацията, пресявам данните, търся златното зрънце, което ще ми подскаже какво знаят и какво – не. Доколко съм в опасност. Отговорът обаче ми се изплъзва. В данните има твърде много примеси! Замърсяване... Опитвам се да си спомня как съм се държал наскоро. Бях внимателен. Данните могат да работят срещу теб – могат да те приковат с карфица като препарирана синя пеперуда Морфо менелаус, миришеща на горчиви бадеми, върху облицована с кадифе дъска. Но ние, посветените, можем да използваме информацията, за да се защитаваме. Данни могат да се изтриват, да се предават, да се изкривяват. Можем да ги замърсяваме с излишни подробности. Можем да поставим набор от данни А до набор от данни Х, за да изглежда, че А и Х повече си приличат – или се различават – отколкото в действителност. Можем да вършим най-елементарните измами. Да вземем радиочиповете например. Можеш да пъхнеш картата си за бързо плащане на магистралите в чуждо куфарче и тя ще покаже, че колата ти е обиколила десетина места през уикенда, а тя през цялото време е стояла в гаража. Или помислете колко е лесно да сложиш служебната си карта в плик и да го изпратиш в службата, там да остане няколко часа, след което да помолиш някого да я вземе и да ти я донесе в някой ресторант в града. “Съжалявам, забравих я. Благодаря. Аз плащам обяда...” Какво ще покажат данните? Ами, че си се трудил добросъвестно, докато в действителност по това време си стоял с кървав бръснач в ръката над нечий изстиващ труп. Няма значение, че никой не те е видял в офиса. “Ето присъствения ми лист, полицай...” Ние се доверяваме на данните, но нямаме доверие на човешкото око. Има още десетина подобни трикове, в които съм се усъвършенствал. Сега се налага да прибягна към една по-крайна мярка. Пред мен Мигел 5465 спира и поглежда през витрината на един бар. Знам, че пие малко и ако влезе за някоя биричка, това ще ме забави, но няма да провали плановете ми за вечерта. Той обаче не влиза в бара, а продължава по улицата, държейки главата си наклонена на една страна. Става ми жал, че не си позволи това последно удоволствие, защото му остава по-малко от час живот. *** Знам за Мигел 5465 малко повече, отколкото за другите шестнайсетични в базата данни – защото той е един от аварийните ми изходи. А в момента отчаяно се нуждая от път за бягство. След смъртта му старателните полицаи ще започнат да сглобяват пъзела: Ура, открихме убиеца, изнасилвача, крадеца на монети! Той признава за престъпленията в предсмъртната си бележка – обезверил се е след смъртта на близките си и скръбта го е подтикнала към убийствата. В кутийка в джоба му намерихме нокътя на Майра Уайнбърг. Нося предсмъртната бележка, приемлива имитация на почерка му от отказани чекове и молби за кредит, сканирани и скандално лесно достъпни в интернет. Написана е на хартия, подобна на купената от него преди месец от кварталната книжарница, с мастило от същата марка химикалки, десетина от които има в жилището му. И понеже последното, което иска полицията, е да разследва основния си информационен доставчик – ССД – това би трябвало да е краят. Той ще умре. Край. А пък аз ще се върна в Килера си, ще видя какви грешки съм допуснал и ще направя план как да действам по-внимателно в бъдеще. Нали човек се учи цял живот? Издател: ЕРА