Греъм Филипс е един от най-продаваните британски автори в областта на нехудожествената литература вече над 20 години. През 80-те години изоставя кариерата си на радиожурналист за Би Би Си и редактор на популярно месечно списание и насочва таланта си към разследване на неразрешени исторически загадки. От тогава до сега е написал повече от 12 книги, които са преведени и издадени в цял свят на повече от 10 езика. „Краят на Рая” разглежда развитието на древни цивилизации с изключителни, макар и необясними постижения, които са съществували през периода от 7000 г. пр. н. е. до 1500 г. пр. н.е. Из “Краят на рая” Стоунхендж в Южна Англия не е само един от най-известните древни монументи, но и един от най-загадъчните. Дори само причината, поради която е бил построен, е сред най-интригуващите загадки в историята. Още по-голяма загадка обаче е какво се е случило с хората, които са го изградили? Строителите на Стоунхендж са известни като хората на мегалитите - предисторическа култура, процъфтявала в Британия, Ирландия и част от Северна Франция приблизително преди 5500 и 3500 години. Нямаме представа с какво име са били известни тези хора, защото след себе си не са оставили писмени паметници. Използваното днес название хора на мегалитите е производно от термина мегалит, което означава голям камък, оформен от човешка ръка. Монументите им включват отделни изправени, както и подредени в редици и кръгове каменни блокове, като Стоунхендж е само едно от многото подобни творения. Освен това хората на мегалитите внасяли промени в ландшафта, при това с внушителни размери - могили с издълбани в тях помещения, изкуствени хълмове и многобройни кръгови ровове с насипи край тях, познати на археолозите като „хендж“. Именно от тези огради наоколо Стоунхендж е получил името си (stone - камък, и henge - древни кръгли/овални конструкции с култов характер - б. пр.). Първоначално Стоунхендж бил изграден от повече от сто каменни блока с височина, достигаща 6,70 м, и тегло до 45 тона. Те били изсечени от монолитна скала и прилежно оформени с прости каменни брадви и инструменти от еленови рога. След това огромните камъни били пренасяни километър по километър от народа, който не познавал колелото, при това без помощта на товарни животни като коне или волове. Комплексът е най-известният мегалитен монумент, но е само един от стотиците каменни кръгове, които са издигнали тези хора, при това съвсем не най-големият. Тридесет и два километра на север от него се намира село Ейвбъри, където има толкова голям каменен кръг, че той огражда по-голямата част от селото. Външният кръг от каменни блокове в Стоунхендж е с диаметър около 33,53 м, докато диаметърът на външния кръг в Ейвбъри е малко над 305 м. Монументът в Ейвбъри първоначално се състоял от почти двеста камъка, т.е. много повече от блоковете в Стоунхендж, като външният вал е висок над шест метра и има обиколка от 1,21 км. Хората на мегалитите построили изкуствени хълмове около Стоунхендж, като някои от тези впечатляващи възвишения са високи повече от три метра и имат диаметър над петнадесет метра. Край Ейвбъри обаче може да се види една мегалитна могила, пред която всички останали бледнеят. Известна като Силбъри Хил, тя изглежда много внушителна със зашеметяващата си височина от 39,62 м и площ от 22,26 дка. Издател: „Хермес”