Легендарният руски писател Александър Солженицин почина в Москва късно през нощта на 3 август на 89-годишна възраст, съобщиха световните агенции. Причината за смъртта е остра сърдечна недостатъчност, твърди синът му Степан Солженицин пред ИТАР-ТАСС. Според неназовани източници на „Интерфакс“ той е починал след прекаран инсулт. Руският президент Дмитрий Медведев е изразил съболезнования на съпругата и синовете на писателя. Солженицин нашумя по света с книгата си "Архипелаг ГУЛаг", в която разказа за живота в съветските трудови лагери. Тя излиза през 1973 г., първо на Запад. Заради дисидентската си дейност и "Архипелаг ГУЛаг", която в СССР се разпространява нелегално, през 1974 г. е изгонен от СССР, живее дълго време на Запад, главно в САЩ, през 1994 г. се връща в родината си. През последните години той е подготвял издаването на пълни, 30-томни събрани съчинения. През 2007 г. някогашният дисидент и изгнаник бе удостоен за творчеството си с висшата руска правителствена награда - Държавната награда на Руската федерация. Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. в Кисловодск. Баща му, поручик артилерист, завърнал се от германския фронт на Първата световна война, загина при злополука по време на лов половин година преди раждането на сина си. Завършва Физико-математическия факултет в Ростов на Дон. Две години учи литература задочно в Москва.Участва във Втората световна война, воюва на различни фронтове, през август 1943 г. е награден с орден "Отечествена война". Воюва до февруари 1945. Стига до чин капитан. Арестуван е за откровените си писма до приятел от младежките си години, в които критикува Сталин. Осъден е на осем години лагер, част от тях прекарва в секретен научен институт, където затворници разработват тайни средства за телефонна връзка. Този период от живота си описва в романа "В първия кръг". През 1956 г. е освободен, работи като учител на село и в Рязан. Известност му носи разказът "Един ден от живота на Иван Денисович", публикуван през 1962 г. Излизат още четири негови разказа. Останалите му произведения, включително романът му "Раково отделение", са забранени в СССР. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, а през 1970 г. получава Нобеловата награда за литература. Формулировката е "за нравствената сила, с която продължава исконната традиция на руската литература". Четири години по-късно е изгонен от СССР. В родината му започват да публикуват творбите му чак през 1989 г., през 1990 г. му връщат съветското гражданство. Безценен е приносът на Солженицин за културния и обществено-политическия живот на Русия. Името му завинаги е вписано със златни букви в историята на руската и световната литература, в историята на правозащитната дейност. Издателят Красин Кръстев: България му достави последната голяма радост Вестта за смъртта на Солженицин научих, връщайки се от Москва. В продължение на седмица съпругата му Наталия и синът му Степан бдяха над леглото му. Александър Исаевич бе много зле през последните десетина дни. Близките му очакваха най-лошото, но се надяваха на чудо. А аз, българинът, се опитвах да им вдъхна кураж! Защото името на България е твърде скъпо за семейство Солженицини. Това се дължи на международната Ботевска награда, присъждана от издателство „Христо Ботев“, с която Солженицин бе удостоен през май т.г. Деветчленно жури под председателството на проф. Ричард Темпест, завеждащ катедра “Славянска филология” в Илинойския университет, САЩ, и управляващ Федералния фонд за изучаване на източни езици и култури, определи за първи лауреат на приза големия великия руски писател. Наградата му бе дадена за цялостното му творчество и неговата непримирима гражданска позиция. Церемонията по връчването се състоя на 30 май 2008 г. в Централния военен клуб. За да получи приза, в България пристигна най-младият от тримата синове на писателя – Степан Солженицин. „Александър Исаевич е много благодарен за Ботевската награда. Доставихте му голяма радост. Ценим вашия жест и изразяваме най-дълбока признателност“, сподели пред мен съпругата на писателя Наталия Солженицина. Отзвукът от присъждането на наградата в Русия бе огромен. БНТ разпространи записа от церемонията по награждаването по всички руски телевизионни станции. Цялата територия на Руската федерация е била буквално залята от новината. По този начин, убеден съм, България реабилитира собствения си имидж пред Солженицин. Остана в миналото срамната постъпка на група български писатели, които по времето на тоталитарната власт заклеймиха автора на „Един ден на Иван Денисович“ и се обявиха за изключването му от Съюза на съветските писатели. Семейство Солженицини помни само имената на онези български творци, които още тогава се обявиха в защита на Солженицин. Помни и уважението и почитта, които цялата българска културна общественост изрази пред Солженицин, когато му бе присъдена международната Ботевска награда.