Стефан Галибов Поводът Преди броени дни известният български джаз музикант Милчо Левиев бе удостоен от президента Георги Първанов с огърлие „Св.Кирил и Методий” за особено значими заслуги към българската култура. Поводът е 70-ият рожден ден на музиканта. „Аз не искам да бъда оценяван толкова с награди и с писания по вестниците, колкото да се отнасят професионално към мен. Разочарован съм от публикувани в печата статии и от отношението към мен”, казва Милчо Левиев. Конфликтни ситуации покрай Смолянския и Пловдивския фестивал изнервиха музиканта и той окончателно прекъсна отношенията си с организаторите на български джаз форуми. Два-три дни преди джаз фестивала в Смолян Милчо Левиев изведнъж отказа участие. „В договора не пишеше нищо за пироефекти със слама и огньове. Не подозирах, че са ми подготвили толкова невероятни неща, а не са ми осигурили едно акустично пиано, както ми бяха обещали. Не мога да си обясня защо при толкова много чуждестранни пианисти нямаше на разположение дори едно истинско пиано”, оплаква се музикантът. Организаторите предложиха на Милчо Левиев да свири на електронен инструмент, макар че отлично знаят, че той по принцип не прави компромиси по отношение на пианото. „Не само отказах да участвам в това безумно предприятие точно тази година, но се отказвам изобщо да свиря на Смолянския фестивал!”, категоричен е Левиев. Миналата година маестрото подаде оставка и от поста директор на Пловдивския джаз фестивал, на който той е основател. Възмущението му няма граници: „След като изпратих писмо до кмета и заместник-кмета - а аз съм почетен гражданин на този град, - до ден-днешен имат наглостта да не ми изпратят никакъв отговор. Оказа се, че за Пловдивския фестивал трябва да давам пари от джоба си, за да продължи да се случва изобщо. Аз не съм богат човек и нямам такива възможности”, обяснява Левиев. Същевременно музикантът смята, че фестивалите са останали единственото истинско място за среща на публиката с джаза, както и на самите музиканти. Днес джаз клубовете западат навсякъде, дори в Америка. споделя личните си впечатления Левиев. Все по-трудно човек успява да се препитава само със свирене на джаз. Затова спасението е в преподаването. Тази година за девети път джазменът ще изнесе майсторски клас в Нов български университет. „Това е единствената институция, с която възнамерявам да работя занапред”, подчертава той. Защо класическият, елитарен джаз загива. Според Левиев причината е, че „етноелементите настъпиха в джаза и той започна да става по-разнообразен и масов, а елитарната му форма фактически спира да интригува. Става по-комерсиален, по-достъпен. Класическият джаз отпреди 20-30 години се случваше в една доста ограничена и затворена среда. В развитието на джаза навлизането на етноелементите е един много свеж процес, който ще остане в историята на музиката”. Милчо Левиев се възхищава на умението, с което Стунджи и Елица съчетават джаз и етно и същевременно имат успехи на масовата сцена на поп конкурса „Евровизия“. Други негови кумири сред българските изпълнители са Ибряма и Теодосий Спасов. Покрай работата си с Вики Алмазиду се запознава и с много добри фюжън групи от Гърция. На миналогодишното издание на „София Джем” Левиев свири и с барабаниста на легендарната рок група “Yes”, „който се оказа страшен джазмен“. В момента Бил Брофърд ръководи своя джаз формация “Earth works”. Миналата година на фестивала в Банско Милчо Левиев е изненадан от вещината, с която чуждите групи изпълняват типично балканска музика. „Бях учуден от умението им да изпълняват неравноделни тактове. А много наши музиканти се срамуват все още от това”, пояснява ветеранът на класическия джаз. От няколко години Милчо Левиев работи и върху проект за позабравеното творчеството на Панчо Владигеров За него Левиев говори с възхита: „Малцина знаят, че през 20-те години Панчо е бил музикален директор на „Дойчес театър” в Берлин, с главен режисьор Макс Райнхард, който е най-авангардният театър в Европа по онова време. И Владигеров е писал музика за „Дванадекета нощ” на Шекспир и „Тебеширеният кръг” на Стринберг. Открих в архивите 11 музикални композиции, писани специално за театър. Повечето от тях съвсем неподходящо са изпълнявани от оперни певци, а това е театрална музика и е много по-удачно да има джаз звучене. От години се мъча да набавя средства, за да се направят нови по-различни и близки до оригиналния замисъл записи, защото е срамота тази музика да не се знае и да остане изгубена за публиката. Досега в България са издадени само две-три неща на плочи, и то през 60-те години. А общо музиката е за 11 пиеси.” Милчо Левиев се надява догодина по случай стогодишнината от рождението на Панчо Владигеров проектът да добие по-широка известност и да започне да се осъществява. Дотогава ще продължи да решава организационни и професионални проблеми в България и по света. „Чрез културен спор нещата вървят напред”, твърди убедително той. А ако някой иска да се срещне на живо с него, може да го стори на джаз фестивала в Банско, който започва на 8 август.