Новата книга на Светлозар Панов „Царицата и дяволът“ сполучливо бе определена като скандален бестселър, своеобразно продължение на романа му „Царицата“. Отново в полезрението на автора е времето на прехода, когато и целите, и ценностите претърпяха дълбоки промени. Световната политика налага своите императиви, които пряко или косвено влияят на хората. А бившият ни посланик в Будапеща, който успешно разчупи и представите ни за съвременната дипломация, успява да напипа най-интересното от тези промени. И да го поднесе по изумително атрактивен начин. Читателят основателно си задава въпроса доколко е запазена истинността на събитията и се убеждава, че авторът е бил по-верен на историята, отколкото на литературното си вдъхновение. Шиптъри и македонци омаяни от българка Из „Царицата и дяволът“ Александра отпътува за Скопие заедно с двама свои колеги. Единият познаваше от години, другият бе започнал работа в последно време. Не знаеше с какво се занимава, но имаше вид на ченге. Наложи си да внимава. Новият се опитваше да бъде интересен, но за жената усилията му бяха пълен провал. Предстоеше им важна среща с човек от кабинета на Киро Глигоров. Когато преминаха през ГКПП Гюешево, пътят започна да се вие по склоновете на Осогово. На Сандра понякога й се гадеше. Обърна се да вземе чантата си, когато видя голяма черна кола да се движи след тях. На коментара и двамата колеги само се усмихнаха и препоръчаха да не се тревожи. Когато наближиха магистралата Белград–Скопие, близо до Куманово, Александра забеляза, че автомобилът зад тях е с български дипломатически номер. Минаха й различни мисли, но най- правдоподобна й се стори версията, че колата е на американското посолство в София. Малко преди столицата ги чакаше полицейски екскорт. Отведоха ги извън града. Когато пристигнаха се оказа, че са в президентската резиденция във Водно. Там се проведоха разговори, от които на човек можеха да му настръхнат косите. В залата за преговори бяха събрани македонци, шиптъри, американци и тримата българи. Няколко мига след като започнаха разговорите, Александра разбра, че просто е включена в мисията, за да може да бъде обвързана още повече от работодателите си. Предварителните инструкции в София бяха забравени и обсъжданията се водеха в посоката, че Скопие следва да се отдели от комунистическия Белград, ако иска новата република да получи благословията на Вашингтон. Предложен бе пакет от мерки, в които две главни направления заемаха важно място – създаването на нормални междуетнически отношения в страната и сътрудничество със САЩ, посредством България. Обещана бе финансова помощ, както и оръжие. То щеше да се предостави чрез Балкантурист, а иззето – от метежниците в Афганистан. Умишлено се използваше такова, защото беше съветско производство. Какво щяха да получат шефовете й беше въпросът, който не можеше да намери отговор, но Александра се зарече да научи. По въпроса с оръжието й се стори, че съществува сериозна опасност, тъй като шиптърите настояха да получат половината, за да съдействат на събратята си в Косово, ако югославската армия влезеше със сила в тази територия. Американските представители бяха сдържани и предложиха този въпрос да се обсъди в тристранен разговор, в който да не участват българите. Лансирана беше тезата, че следва да се създаде търговски коридор, който да свързва Италия, Албания, Македония, България, Турция и да отваря път към Близкия изток. Създаде се впечатление, че Вашингтон е готов да гледа по-лежерно, ако по него продължи придвижването на наркотици. На Александра й направи впечатление настойчивостта на шиптърите и умереното поведение на македонците. От напрежение не усети, че всички мъже бяха впечатлени от красотата й.