Мадрид Ивайло Харалампиев Снимки Паскал льо Сегретен/image.net Дъстин Хъфман пристигна в Мадрид, за да представи последния си филм „Кунг Фу Панда“. Става дума за анимационна история, в която ветеранът дава гласа си на героя Шифу. Освен 71-годишната звезда персонажите озвучават още колегите му Анджелина Джоли и Блак Джак. Екипът бе и един от най-аплодираните по червените килими на последния кинофестивал в Кан. Двойният носител на „Оскар“ признава, че близо десет години отказва да играе във филми, които не отговарят на старите стандарти за качество. Сега обаче Дъстин Хофмън е решил да се адаптира към промените. На срещата с журналисти в хотел „Риц“ присъства и репортер на „Класа“. - Как се чувствате като анимационен герой в „Кунг Фу Панда“? Как мина снимачният период? - Никога не бях правил досега анимация. Мислех си, че всички актьори ще сме заедно и ще имаме контакт, докато работим. Това силно ме заинтригува. Ама няма такова нещо. Затварят те сам в студиото и записваш! А когато озвучаваш сам, пък е доста скучно. Аз обичам контакта с моите колеги. В този смисъл анимацията ме разочарова. - Не я ли приехте като ново предизвикателство? - Човек и в живота, и в работата постоянно търси нещо ново. Преживяното никога не е достатъчно. Животът е тайна, която така или иначе няма да разберем. Но пък трябва да продължим да се опитваме да я разгадаваме. Ако разсъждаваме така, приемам и анимацията за предизвикателство. - Вашият глас обаче ще се чуе само в оригиналната версия. Оставате дикторите, които четат текста на различни езици, да ви заместват. Тоест преводът отменя Дъстин Хoфман? - При превода се губи много, но не защото преводачите или дубльорите са лоши, а защото всеки човек има свое виждане за нюансите. Едно е да четеш Габриел Гарсия Маркес в оригинал на испански, съвсем различно е в превод. Губи се почти половината от есенцията. Въобще не си правя илюзията, че съм водещ в този филм! - Във филма се говори за вечната тема между добрите и лошите. Какъв е вашият личен критерий за добро и лошо? - Животът е в черно и в бяло. Хубаво е човек да го научи в по-млада възраст, за да не изпада в заблуди. Мнозина не разпознават негативните страни в собствения си характер. Аз например съм доста прибързан, понякога арогантен, за съжаление, мога да бъда и егоист. Но не мисля, че съм чак толкова лош! Тоест имам си лошите качества, но не съм злодей! Радвам се, че съм все още доста инфантилен в определени ситуации и не съм изгубил ентусиазма в живота. Така че всичко е въпрос на претегляне. Дали е малко повече лошото или доброто? Това е въпросът, както би казал Хамлет. - Изглежда, изживявате истински ривайвъл в Холивуд, който се обръща към звездите ветерани? - О, вие бъркате! Нещата са съвсем различни. Няма ги вече големите майстори, които преподаваха актьорско майсторство. Старата гвардия идваме от театъра - голямата наша школа. Сега новите колеги идват най-вече от телевизията. А там са съвсем други стандартите и изискванията. Но не може човек да остане да живее в миналото, нещата бързо се променят и трябва да се адаптираш. През последните години все не намирах добри филми, просто защото бяха съвсем различни от това, което бях правил преди. Докато един ден жена ми ми направи сериозна забележка за моето негативно поведение към работата. И аз промених гледната точка. И преди, и сега Холивуд бълва боклуци. И хубави филми! - Имате предвид, че качеството на филмите, които се произвеждат сега, е по-ниско от времето на 80-те години, например? - Честно да ви кажа, много се говори, че киното запада. Но аз съвсем не съм убеден в това. От миналото се дават само добри примери на качествени филми и артисти. Но малцина се замислят, че това се случва просто защото са останали най-добрите филми. А никой не си спомня за лошите. Уверявам ви, имало е страшно много лоши филми! Мисля, че е добре просто да не си спомняме за тях, защото смисълът на изкуството е да пази образците. И сега е горе-долу така - има много таланти, но може би не е дошъл моментът те да бъдат оценени, както подобава. Ще им дойде времето, няма да се затрият. Та колко майстори е трябвало да чакат понякога с векове, за да получат заслуженото признание!? - Какъв съвет ще дадете на младите си колеги, които сега започват? - Съветът ми доста лесен: Захвани се с тази професия единствено ако ти идва отвътре и не можеш да правиш друго нещо. Иначе може да е непоносимо за теб цял живот да получаваш откази. При това, както става и с други професии, работа имат не задължително най-талантливите и най-добрите. Така че внимавайте, млади колеги, когато решавате да се посветите на актьорската професия! - Какво правите в свободното си време? - Когато работя, не ми остава и минута свободно време. Ставаш в шест сутрин, цял ден снимаш и после – в кревата. Но когато съм свободен, времето минава в съвсем различен ритъм – разхождам се, занимавам се с децата, чета, пиша, гледам какво става около мен. Това усещане е нещо чудесно!