Нина Русева е родена през 1977 г. в София. Завършва Средното художествено училище за приложни изкуства, специалност "Текстил". Дипломира се в НХА, специалност "Живопис", в класа на академик Светлин Русев, с квалификационна степен "Магистър". Има пет самостоятелни изложби в столицата, многобройни участия в общите художествени изложби в страната и чужбина. Член на СБХ от 2002 г.

---

- Г-жо Русева, вашата картина „Лодка „Антарктида“ влезе в колекцията на Европейския парламент. С какво ви привлече тази тема?
- „Лодка „Антарктида“ е с размери 179/220 см. Използвала съм гама от много ярки цветове, които контрастират помежду си .Рисувана е през 2009 година и е една от серията картини на тема Антарктида. Впечатлиха ме първоначално едни снимки от този район на света, които попаднаха случайно при мен. Районът не е туристическа дестинация и е труден за посещение поради климатичните условия. В белите ледници се отразяват всички цветове, когато светлината и слънчевият лъч преминават през тях. Залезите и изгревите там са толкова ярки. Антарктида е много атрактивна с опасностите, които крие, както и с промяната на формите, толкова различни всеки миг, след всяко разтапяне на ледниците. Наистина е вдъхновяващо за мен .

- Продължавате ли да се учите от вашите учители?
- Завършила съм живопис, магистратура при академик Светлин Русев, проф.Ивайло Мирчев и проф. Десислава Минчева.Това са моите учители .Те главно ни учеха на дисциплина първо към себе си и после към платното, учеха ни на композиция , рисунка и живопис както и техника на живописта. А най-важното бе, че ни внушиха, въпреки трудностите, които ще ни поднесе животът, да не се отказваме от изкуството. Академията е много важна стъпка в живота на всеки един художник , не казвам, че ако не си завършил академията, не си художник. Има световнопризнати художници, без да са завършили академия. Но образованието в нашата художествена академия наистина има голямо значение за нас, творците, от моето поколение. Моите учители ми дадоха наистина много знания , за да продължа напред като художник.

- Вие вече присъствахте в експозиция на Музея за съвременно изкуство, едно ново артсредище, което отвори врати в София. Трябва ли според вас да строим нови музеи?
- Добре е да има повече музеи, за да може повече творци да излагат своите произведения. Радвам се, че се прави нещо за изкуството в България, това е много позитивно. Разбира се, бих се радвала, ако музеят беше и малко по-голям, но явно по време на криза възможностите не са големи.
Мисля, че по всяко време трябва да се строят музеи, защото това е много важно за обществото - да се храни с духовна храна, която е не по-малко ценна и нужна от материалната. И в световните проучвания е доказано, че по време на криза в изкуството се раждат шедьоври.

- Какъв е имиджът на художника в днешния ден на България?
- Българският художник не е оценен достатъчно според мен в родината си в момента . В миналото мисля, че не е било така както сега .Художниците са били на пиедестал в обществото .Държавата се е грижела за тях .Сега е много трудно за нас, художниците,разбира се, че е лукс да си практикуващ художник. На цялото мое поколение художници им се налага да работят дори не по специалността, за да може в извънработно време да се изявяват и като художници. По време на социализма в България да си художник е било професия. Когато някой колега е ходил в чужбина и са го питали какво работиш, той е отговарял: "Художник". Това е учудвало мнозина, защото там, на Запад, не е било така, художниците са работели и в свободното си време са се занимавали с творчество. Сега и в България е същото. Аз лично не съм имала разочарования в кариерата си, защото съм възпитана да се справям във всякаква ситуация. Въпрос на възпитание, на образование.

- Като млад художник, какво бихте казали на министър Вежди Рашидов?
- Бих казала на Вежди Рашидов да продължава в същия дух и да намери средства, за да осъществи проекта „Българският Лувър“, защото това ще бъде много добре за всички българи.

- Как се чувства една толкова хубава жена сред обществото на художниците?
- Една хубава жена е ухажвана навсякъде не само между художниците, които са ценители на красотата. Но когато си художник, мисля, че kрасотата няма значение .