Без титри на български тръгнаха руските спектакли на Александър Морфов в Народния театър. „Сън в лятна нощ“ се завъртя за първи път на 4 юли вечерта, а препълнената зала бурно аплодира артистите. „По-добре да не ни разсейват екраните с превода, та да слушаме спокойно руската реч, коментираха театралите. Самият постановчик Александър Морфов също изрази задоволството си от липсата на превод. Макар и премалели от умора, актьорите играха с хъс и настроение, а дребните технически неизправности дори не бяха усетени от публиката. Трупата пристигна с огромно закъснение в София заради затвореното летище. 44 актьори заедно с техническия персонал престояха близо 16 часа блокирани на летището в Мюнхен, защото София отказваше да ги приеме заради взрива в Челопечене. Вече обмисляли вариант да отложат представлението, когато получили съобщение, че ще летят. Организаторите на гастрола – фондация „Аполония“, направили чудо, за да транспортират трупата. Самолетът на „Луфтханза“ кацнал на българска територия в 2 часа посред нощ на 4 юли. „Наистина бяхме уморени, но предизвикателството бе толкова голямо,че никой не се оплака“, каза актрисата Маргарита Бичкова. Довечера в салона на Театъра на Българската армия ще може да се гледа "Ваал" по Бертолд Брехт. На 11 юли в Летния театър във Варна и на 13 юли в Бургас публиката има шанса да види същото заглавие. "Сън в лятна нощ" ще се играе на 9 юли в Летния театър във Варна и на 15 юли в Античния театър в Пловдив. Гастролите на Петербургския театър са изцяло организирани от фондация "Аполония". Режисьорът: Не мога да поставя „Ваал“ в София Не виждам кой би могъл да изиграе Ваал в София. Затова и не мисля да поставям творбата на Брехт на българска сцена. В Санкт Петербург всичко беше съвсем различно. Там актьорите работиха с пълно себеотдаване, каза Александър Морфов на среща с журналисти в Народния театър в събота по повод гостуването на трупата „Вера Комисаржевская“ в България. Най-продаваемият български театрален режисьор не крие, че в Санкт Петербург му предоставят всички условия да работи спокойно и пълноценно. Този Брехт, който е създал живота на Ваал - изключителен поет и в същото време последна отрепка, алкохолик и развратник, не съществува в руския манталитет. Един непознат Брехт – двадесетгодишен епикуреец, момче, току-що излязло от гимназията, болничен служител, видял превръщането на човешкото същество в кървава плът, създава тази дива, необуздана и чувствена пиеса. Режисурата на Александър Морфов израства сред кърви, пот, нерви и безсъници за всички участващи, така че той ненапразно избира точно тази творба на прочутия драматург и режисьор на ХХ век. Вдъхновен от духа на пиесата, Морфов както обикновено не запазва авторския текст, а създава своя сценична версия, давайки на актьорите шанс да импровизират. На великолепното зрелище снощи се насладиха зрителите в театър „Българска армия“ Морфов поставя „Сън в лятна нощ“ в Санкт Петербург, за да реализира онова, което не е могъл да постигне в същото заглавие, поставено в Народния театър. „Много обичах „Сън в лятна нощ“. И сам помолих да престанат да го играят в София, защото актьорите превърнаха представлението в халтура. Велко Кънев, Георги Мамалев, Андрей Баташов, Чочо Попйорданов просто започнаха да показват само себе си, а не творбата. При руските актьори това не може да се случи, защото те работят за театъра, а не той за тях, каза Морфов. Директорът на театъра: Когато Саша работи, всички го гледат в очите Разбирам, че дълго време не сте се срещали със Саша и сега ви е любопитно да го видите отново. Това, че Морфов не поставя в България, а в Русия и другаде по света, е ваш проблем, не наш, каза художественият ръководител на Академичния театър "В.Ф.Комисаржевская" Виктор Новиков. Той разказа пред българските журналисти подробности за работата на Александър Морфов в Русия: „Актьорите са готови на всичко,а репетират повече от 12 часа, изоставят другите си ангажименти, за да работят с Морфов. В момента той е един от най-обичаните и авторитетни театрални режисьори в Русия. Има свой сайт, пишат му страшно много хора. Морфов харчи много пари за своите постановки, но му ги даваме с радост, защото резултатът си заслужава. Цяло съсловие „морфовисти“ го преследва в Санкт Петербург.“ Новиков поясни, че не е лесно на руския театър в момента, защото в Русия няма закон за меценатството и трябва да се справят само с държавни пари, а и актьорите "тичат по халтури в телевизията, по другите театри". Той се пошегува че би било добре, ако „Газпром“ например ги качи на някой от многобройните си самолети, за да ги превози за участие в чужбина, или Роман Абрамович, вместо да дава милиони за някой футболист, финансира руския театър. Но животът на артиста не е чак толкова лош, след като въпреки всичко се отварят възможности да се покаже и извън страната си, така както се случва в България. „Първият ни спектакъл на „Сън в лятна нощ“ имаше засечки, защото играхме преуморени, без репетиция. Но салонът беше пълен, а публиката реагираше на всичко. Чудесно е, че ни разбират, значи все още в България руският език е на мода“, пошегува се Новиков. Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Аполония“: Захванахме се с чиста авантюра Преди шест месеца, когато започнах да обмислям проекта за гостуването на театър „Вера Комисаржевская“ в България, дори не предполагах какво ме чака. И в процеса на работата започнах да усещам, че средствата, необходими за такъв гастрол, всеки ден неусетно набъбват. Имах идея за бюджета, който ще ми е нужен, но не си представях как светкавично, мълниеносно ще се променя той. Затова сега бих казала, че се нагърбихме с една чиста авантюра. Непрекъснато изскачат допълнителни разходи, които трябва да бъдат покрити. Като се започне от лепачите на плакати и афиши, разпространителите на билети, дори техническия персонал на самите театри. Оказа се, че нищо не може да бъде предвидено с абсолютна точност. И каквато и фантазия да имаш, не можеш да се справиш с бюджета. Малката помощ, която ни оказват общините, е много важна. Става дума за Столична община, за кметствата в Пловдив, Варна и Бургас. За нас са много важни медиите, които дават гласност на това събитие. Затова интересът към гастрола е толкова голям. От приходите на билетите се надяваме да покрием поне част от огромните разходи, които вече сме вложили. Фондация „Аполония“ влага не само значителна сума пари, но и огромен труд. А той е по-важен. Ние сме шепа хора – на пръстите на едната ръка се броим. А поемаме цялата организация. Ако държавата се бе нагърбила с този гастрол, щеше да впрегне стотици хора да работят – от министерствата, от общините. Цяла армия чиновници щеше да бъде ангажирана. Е, ние вършим работата на тази армия не по-зле от нея. Ползата ни от реализацията на проекта е огромна – убедихме се, че можем да се справим с едно толкова тежко и отговорно турне на чужда трупа в България. Досега никой не е показал какво прави Морфов в чужбина. Щастливи сме, че вече го показахме! А партньорството с „Вера Комисаржевская“ е истинско удоволствие! Руските театрали стоически издържаха кошмара на летището, страха от неизвестността какво ще се случи. Гък не казаха, не се оплакаха, тон не повишиха. В името на изкуството! Всички знаем вече какво прави Сашо Морфов в Санкт Петербург! На път е да го направи и в Москва. Вярват му, обичат го. Нима не си струва да покажем всичко това и пред българския зрител?! Тази година правим 24-тата „Аполония“ в Созопол. И пак разчитаме на спонсори. Без тях не може. 24 години понасяме мъката да се събират средства. Имаме спонсори, които винаги ни помагат - „КАНОН България“, Обединена българска банка, „ЛЕВинс“ – безкрайно сме им задължени. Към тях се присъединяват „Петрол“ АД, „Карлсберг“, някои други. Но днес ни помагат, а утре дали ще го направят? Винаги сме изправени пред неизвестността. Крайно време е управляващите да разберат, че са нужни стабилни закони за спонсорството. Ако ги имахме, работата ни щеше да е далеч по-спокойна и сигурна. А от това би спечелила само публиката.