Вратите на най-престижните концертни зали по света отдавна са отворени за клавирното дуо „Аглика Генова – Любен Димитров“. Имат седем компактдиска. (Последният – с произведения на Панчо Владигеров, се харчи като топъл хляб в Австралия, Африка, Япония). И двамата са асоциирани професори в Хановерската музикална академия. Прекрасният им концерт, включен в Софийски музикални седмици, (Моцарт-Бузони,, Брамс, Равел,, Гершуин-Грейнгър) дава повод за разговор с двамата пианисти. Срещаме се в зала „България“, място особено скъпо за дуото. - Най хубавата концертна зала у нас не ви е безразлична, макар че свирите на далеч по-престижни подиуми? Любен: - В зала „България“ се подготвяхме за международните конкурси, когато бяхме малки, някъде през 1980-82 година. Тук с ледени детски пръстчета се разсвирвахме, а прослушванията бяха долу, в камерната зала. В журито заседаваха професорите Константин Ганев, Люба Енчева, Люба Обретенова – златото на българската клавирна школа. Навън чакаха майките ни, преподавателките. Нашето развитие с Аглика е паралелен живот, който в един момент ни обвърза. Така че тази заличка е свързана със страшно много спомени. Както имаше една песен: Още преди да те срещна в живота си, теб аз обичах… - От 17 години сте заедно. Още колко време трябва Генова-Димитров да се появят с общо фамилно име? Аглика: - Вероятно така и ще останем винаги. Надявам се някой ден да сключим официално брак, но за музикалната общественост по света Генова-Димитров означава G&D. Нещо като фирма или като марков знак. - Вече сте по на 30. Умело съчетавате свиренето с преподаването. Това не е ли раздвояване? Любен: - Когато сме на концертно турне – в Германия или някъде из Африка, импресариите ни устройват и майсторски класове, уъркшопи. В рамките на максимум 2-3 дни след това заминаваме за следващия концерт. В Южна Африка имахме много интересен майсторски клас. 6 часа работихме като луди в най-големия университет в света, „Юниса“, с 50 хиляди студенти. Оттам се зароди идеята да предаваме на по-младите ни колеги опита, който сме натрупали. - Какво искате да откриете в идващите след вас пианисти? Аглика: - Най-напред всичко, на което сме обучавани ние самите. Имахме щастието да ни учат големи светила в музикалното изпълнителско изкуство. Като се започне от Джулия и Константин Ганеви, Владимир Крайнев – имена, свързани с легенди в музикалното изпълнителско и преподавателско изкуство. Като влеем и натрупания опит, се получава ефективна смес, с много информация. А тъй като ние сме съвсем близо до техните години, бариерите падат. Студентите възприемат думите ни директно. - Как се работи в дует? Любен: - Всеки успява да запази своята индивидуалност. Яркостта на собствените идеи, които внася в синхрона на клавирното изпълнение, е много важна. Това ни различава от другите дуети, с това се гордеем. Не се опитваме да свирим синхронно пасажчета и фразички – не, те се получават естествено. Всяко ново произведение започваме със самостоятелна работа, както всъщност протича и по-голямата част от времето ни. Всеки изработва своята партия, развива собствени идеи върху музиката и когато сме готови, се срещаме. Подготовката е изненада за другия. Аглика: - По-рядко може да се срещне дуо от мъж и жена, които развиват успешна съвместна кариера като нашата. По-често се събират за проект, след което се разделят. Аз имам коренно различен звук от този на Любен. Различните багри в звучността са характерът на нашето дуо. - Разкажете нещо от кухнята, как поделяте пианата вкъщи? Любен: - Трябват ни поне две помещения. В Германия имаме студио с два рояла „Зайлер” – специално произведени по наша поръчка с изключително тежка клавиатура. Там работим заедно. Имаме и още едно пиано на друг етаж, в съвсем различна част на сградата, за да не се чуваме, когато свирим отделно. В София също имаме две пиана, а стаите са в двата края на апартамента. Между тях има огромно пространство и така не си влияем. Една голяма, но задължителна инвестиция. Аглика: - Клавирното дуо е много атрактивна формация. Не всеки продуцент или фестивал може да си позволи този жанр. Изискват се два рояла, които да имат еднаква големина, в добро техническо състояние. В Южна Африка например нашият агент трябва да разяснява тези неща на организаторите, защото те не ги знаят. Предлагали са ни дори пиано вместо роял, което е пълно безумие. Любен: - Идеята на Момчил Георгиев за фестивал на клавирните дуети в Софийските музикални седмици е блестяща. Подобна идея бе реализирана в Швецинген, където закрихме феста. Немското радио в Щутгарт предаваше на живо нашия концерт. - След толкова изсвирени произведения, как намирате нови? Днешните композитори пишат ли за клавирни дуети? Любен: - Току-що подготвихме новите програми за сезоните 2009-10/ 2010-11 година. Произведения се намират. Не говоря за модерните произведения, които вкъщи валят по пощата, по електронен път, почти ежедневно получаваме по 2-3 нови. По-голямата част са боклук, но има и значими неща. Например след трите американски концерта с Пасифик симфони оркестра в Лос Анжелис миналата година, поне трима-четирима композитори поискаха среща с нас. В Япония и в Африка беше същото. Така че не страдаме от липса на репертоар. Аглика: - Може би сме малко старомодни, но не ни се ще да ставаме акордьори – да дърпаме по струните на пианото, за да възпроизведем някаква музика. Привърженици сме на старомодния начин – да се свири на клавиатурата, не да се сяда върху нея или да се свири с крака, което сме виждали по света. Струва ни се малко грубовато, неуважително към инструмента. Предпочитаме музика, която може да изкаже някаква идея. - Напоследък е модерно да се преплитат стиловете. Как се отнасяте към това явление в музиката? Като че ли вие свирите по-скоро „чисти“ жанрове? Аглика: - Засега още сме в класическия репертоар. По принцип сме отворени за смесица между различните жанрове: класика с джаз, класическа музика с фолклорна. Любен: - Когато излезе диска ни с Панчо Владигеров рецензиите в американските вестници и списания бяха окуражителни: никога досега не сме чували как е възможно български фолклор да бъде съчетан с фокстрот или с други американски ритми. Интервюто взе Августа Манолева