Боряна Гоцова „Манго Дуенде“ свирят в четвъртък вечер в Swingin’ Hall “! Значи към полунощ заведението ще се препълни. А това съвсем не е случайно, защото тук изгряха зведите на Белослава, Сафо и P.I.F. Каквото и да се каже за „Манго Дуенде“, няма да бъде достатъчно. Човек трябва да ги чуе на живо. Както казва основателят на групата Вальо Танчев: „Елате, за да ви омаем“. „Духът на екзотиката” , както музикантите превеждат името на групата, обединява талантите на Вальо Танчев (китара и вокал), Алекс Линарес (вокал), Христо Ганев (перкусия) и току-що присъединилата се към тях Ирения Васкес (пиано). Те поднасят един уникален коктейл от традиционни латиноамерикански мелодии, обогатени с джаз, поп и рок елементи. Добре познатите песни на Сантана и Силия Круз придобиват свежо звучене. Но групата не се ограничава с кавъри единствено на утвърдените имена – музикантите си поставят предизвикателството да популяризират нови течения, като навлизащата тимба, която е още непозната в България. Въпреки че засега не свирят авторска музика, те имат много идеи, които личат в техните интерпретации на популярните парчета. „Латинска Америка е мястото, където съжителстват много култури, традиции и раси и това дава отражение в изкуството”, разказват те. Това е случаят и със самата група: Алекс Линарес е полуперуанец, а Ирения Васкес – кубинка, но латиното изглежда е в кръвта на всички тях. Според Алекс тази музика е много млада в България. „Въпреки че формално е имало голям контакт с Латинска Америка от по-ранни години, тепърва хората имат да опознаят измеренията на този стил. За мен той е част от универсалната музика”. Останалите също смятат, че тази музика принадлежи на една глобална култура, която не познава национални и езикови граници. Манго Дуенде са нейни посланици, които я оставят сама да грабне сърцата на хората: „Ние сме запознати с музиката, която се слуша в момента в Латинска Америка и в Испания и бихме искали повече хора тук да я чуят и опознаят, защото е много богата”. „Манго Дуенде“ са обнадеждени от интереса на публиката към латино музиката и си го обясняват с това, че е близка до българската душевност. Те наблюдават, че „в момента се явява някакво ъндърграунд общество на танцуващите салса. Тези хора ще бъдат инициаторите на нещо ново. Тепърва ще се увеличават слушателите.” И все пак, не е достатъчно човек да знае стъпките, за да се наслаждава на тази музика. Ако успее да я усети, то танцът ще дойде отвътре. Колкото до прагматичния аспект на това да твориш в България, то за „Манго Дуенде“ музиката не е просто продукт. Те определят целите си така: „да се забавляваме, да привличаме все повече публика, пък останалото ще дойде от само себе си”. Клубната култура тук обаче все още се формира. Както Христо коментира, „хората в България са свикнали да има диджей до тях, който да пуска музика, и те да танцуват.” Освен в пиано баровете, в заведенията рядко има изпълнения на живо, докато „Манго Дуенде“ се отличават именно с умението си да заразят публиката със своята енергия и чувственост. Вальо, Христо и Алекс, които съставляват оригиналното трио, споделят, че дълго време са търсили четвърти човек, който да ги допълни. От създаването си, те са свирили с редица гост-музиканти като Васил Пармаков и Георги Дончев, докато не срещат Ирения. През смях и четиримата обясняват колко се радват, че тя е намерила подходящата група за нея, а те – подходящата музикантка. Ирения твърдо заявява: „Това е хубава страна. България ми даде много неща и се чувствам добре тук. Имам приятели, а сега имам и група. Това, което ми липсваше, беше да свиря”.