„Класа“ С гала представление в Месина бе чествана 70-ата годишната на известната българска примабалерина Цвета Джумалиева. Възпитаниците на Цвета от частната и балетна школа взривиха местния „Театро ин фиера“. С ефектен спектакъл. А видни личности от градската управа нарочно дойдоха в залата, за да поздравят юбилярката. От 1979 г. Цвета Джумалиева е преподавател по балет в Академия фолармоника в Месина. Тук тя възпитава поколения професионални балетни артисти, а след като се пенсионира през 2000 г. основава частно балетно студио. „Голяма изненада за публиката бе „Класическа симфония“ на Прокофиев, поставена блестящо от Цвета Джумалиева“, пише в. „Гадзета дел сур“. Цвета Джумалиева е култово име в историята на българския балетен театър. Възпитаничка е на легендарния балетен артист Живко Бисеров. Когато се открива Държавното балетно училище, приемната комисия решава, че Цвета трябва да влезе в експерименталния клас, за да бъде обучавана от големия руски (тогава съветски) балетен артист Владимир Белий. По актьорско майсторство й преподава друга легенда – руският режисьор и актьор Борис Бабочкин, който по онова време гостува в Народния театър. Така бъдещата прима с пълни шепи черпи от съкровищницата на руския балетен театър. Вече като солистка на балета на Софийската опера Цвета Джумалиева извайва майсторски великолепни роли от класическото наследство - Диана в балета „Есмералда“, вакханка във „Валпургиева нощ“, Аврора в „Спящата красавица“ в култовата постановка на Фея Балабина. През 1960 г. Цвета Джумалиева изиграва и Жизел – ролята мечта за всяка примабалерина, която й носи огромно удовлетворение и признание. Редят се образи, които се вписват в историята на българския балетен театър – принцесата в „Дървеният принц“ на Бела Барток, балерината в „Петрушка“ на Стравински, Каткерина в „Каменното цвете“ на Прокофиев. Участието и в „Съвест – Хирошима“ на Букови и в „Рапсодия в синьо“ на Гершуин , постановки на Иржи Немечек, бележи нов етап в кариерата и. По времето на социализма Джумалиева гостува в Чехословакия, ГДР, Испания, Италия, където нейната поява е повод да се заговори за българския принос в класическия балет. „Цвета Джумалиева е изключителна“, пише в. „Ла Стампа“ през 1969 г., когато българката танцува в театър „Ла Фениче“ във Венеция. Макар и разделена от родината си, балерината никога не преустановява връзките си с България. Може би защото Цвета Джумалиева е потомка на две големи фигури от българската история и култура - на художника Николай Павлович и на политика Васил Радославов.