Доротея Николова Романтичната двуетажна къща на известния художник Александър Стаменов (1905 – 1971) на ул. „Латинка“ 38 в столицата вече я няма! За по-малко от два часа миналата събота багери превърнаха сградата в купища камъни, тухли и мазилка. Това се случи пред очите на смаяните съседи, които тутакси алармираха администрацията на район „Изгрев“, Съюза на българските художници, както и Института за опазване на паметниците на културата. Никой не успя да спре разрушаването – и теренът, и сградата са собственост на г-жа Весела Барбукова, съпруга на строителния предприемач Димитър Барбуков. Което й дава правото да се разполага с имота, както си иска. На това място дамата ще изгради великолепна резиденция „Белла“ – пететажна сграда, облицована с мрамор, със седем луксозни апартамента, офиси, магазини, просторни тераси и подземни паркоместа. Г-жа Барбукова купува имота за 250 000 евро от Марта Стаменова – внучката на прочутия художник, която живее във Виена. Така къщата на твореца, където се е събирал елитът на българската интелигенция през 50-те и 60-те години, минава в ръцете на строителния предприемач. Въпросът е има ли право г-жа Барбукова тук да строи? Съседите убедително твърдят, че новата собственичка нарушава закона. Арх. Александър Петров, съсед на художника Стаменов: „Течеше процедура по обявяване на къщата за паметник на културата. Което ще рече, че никой няма право да я бута, докато експертите от Института за паметници на културата не дадат становище. В квартала направихме подписка за запазването на сградата, след като разбрахме, че Марта Стаменова е продала къщата на дядо си на Барбукови. Възмутени сме от вандалщината, защото тази къща бе истински архитектурен шедьовър на архитекта Александър Доросиев. Елементите от ковано желязо и дърворезба, както и мозаечното платно, дело на прочути майстори, са истински произведения на изкуството. Студенти по архитектура идваха нарочно да я разглеждат“. В подписката до всички заинтересовани органи художници и архитекти от квартала предлагат къщата да бъде изкупена обратно от г-жа Барбукова, като се съберат пари от частни дарители и фондации, и превърната в музей или друго културно средище. Междувременно се оказва, че зам.- кметът на район „Изгрев“ Росен Савов е готов да спре строителството върху парцела на Стаменов по друга причина - Барбукова е представила проект с невярно съдържание. Дамата е обявила, че върху терена няма растителност, която е под закрилата на закона. Истината обаче е друга - в дворното място има съществуваща дървесна и храстовидна растителност, която е особено ценна – сребристи смърчове, черен бор, плодни дървета, леска и бреза, както и много храсти. Ето защо експертите на общината връщат за преработка проекта на Весела Барбукова за строежа на резиденция „Белла“. „Миналия петък издадох заповед, с която блокирам събарянето на сградата и разчистването на терена. Причината са 70 - 80- годишни дървета, които са в отлично състояние и е грехота да се унищожават. Но в събота сутринта бях повикан от патрулка, защото собствениците вече разрушавали сградата. Ако проектът на г-жа Барбукова не бъде съгласуван със „Зелени системи“, тя няма право нито да руши, нито да строи“, категоричен е Росен Савов. Протестите на художниците, архитектите, еколозите и на цялата общественост в квартал „Изток“ обаче се оказаха безполезни – на 21 юни сутринта къщата на Александър Стаменов бе наполовина срината. Внучката Марта Стаменова: „Г-жа Барбукова ми каза, че харесва къщата и иска да живее в нея. Ако знаех, че ще я събаря, може би нямаше да й я продам. Помислих си, богат човек, ще я реставрира. И къщата на дядо ми ще остане. Но продажбата вече е факт. Барбукови купиха имота, те имат право да си правят каквото искат на терена. Живея във Виена от 1972 година, тук съм си устроила живота. Човек трябва да свикне да се разделя с някои неща. Макар че ми е много жално. В къщата, спомням си, се събираха писатели, художници, все известни хора. Вероятно няма да идвам вече в България, защото и майка ми почина миналата година. На мястото на дядовата къща ще построят голям блок и толкоз. Много хора ще живеят там. Като гледам София, чудя се какви огромни, ужасни сгради се строят. Значи вече няма място за къщи като нашата. Значи държавата не се интересува от тях?“ Проф. Ивайло Мирчев, председател на СБХ: „Изразявам моя лична гражданска позиция – става въпрос за морален казус. Къщата беше изключително красива, най-красивата в квартала. С едни сводести прозорци, с огромен чардак, който гледаше към площада. За съжаление, не знам по какви причини, навремето не бе обявена за паметник на културата. А това щеше да я спаси. Престъпление е такава къща да се унищожава. Боли ме, че така се ликвидира един шедьовър на архитектурата. А що се отнася до собственика, до Марта Стаменова, с която заедно сме израсли, то си е нейно право да продава. Не мога да я съдя. Но някой ден ще й кажа, че направи огромна грешка, като продаде къщата на дядо си.“ Весела Барбукова пред „Класа“: Атакуват ме 40 псевдоинтелектуалци - Г-жо Барбукова , никой не се съмнява, че Вие сте законният собственик на терена на ул. „Латинка“ 38. Но зам.-кметът на община „Изгрев“ спира Вашите действия, защото проектът Ви не е съгласуван със „Зелени системи“? - Общината се опитва да угоди на 40 човека, като уронва моите права на собственик. И аз до последно ще ги съдя от първия до последния човек. С това трябва да бъдат наясно и кметове, и общини, и 40 псевдоинтелектуалци, между които мога да ви кажа честно няма нито един художник. А „Зелени системи“ нямат нищо общо с къщата. Тя си е моя, събарям я, когато пожелая. Досега не съм докоснала клон от старата растителност. И няма да го направя, докато не получа разрешение за строеж. Наясно съм, че за изрязването на растителност се изисква документ. - Защо според Вас съседите протестират? - Защото ми завиждат, че успях да се сдобия с този имот. Да си дадат собствените домове за срещи с художници и творци. Аз съм доказала моето отношение към културата, много съм помагала с лични средства. Изведнъж се събират 40 човека и почват да ми определят няма да влизаш в двора, няма да пипаш тук, няма да събаряш. Ама ние в кой век живеем? И всичко това се разиграва зад гърба ми. Аз съм подходила 1000 процента по правилата. Процедирала съм частично квартално застроителен план и той е утвърден. 48 години тази къща съществува, никой не я е обявил за паметник на културата. И то по социалистическо време, когато имаше много сериозно отношение към тези проблеми. Ако я бяха обявили, аз просто нямаше да я купя. - Марта Стаменова твърди, че сте обещали да реставрирате къщата? - Г-жа Стаменова ми продаде къщата, аз я купих. Никога не съм заявявала, че ще живея в нея. Никога не съм крила,че тази къща ще я съборя, защото ще строя. Оттук нататък няма какво да говорим – съборила съм я , защото имам утвърден идеен проект. И трябва да подготвя терена за строителство. Много държа сама пред себе си да спазвам пълната последователност на работата си, абсолютно законно. Когато купувах имота, мислех, че ще мога да построя много по-голяма сграда. Но за съжаление бъдещото застрояване беше доста ощетено, защото УАГ намали параметрите. Аз съм човек, който си изкарва парите със строителство и много добре знам как да процедирам. Къде е държавата? Едно красиво здание – старата столична библиотека, бе оставена да се превърне в руини и сборище на наркомани. А след това взривено. Десетки стари къщи в района на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Козлодуй“ вече ги няма – оставени да се сринат, те отварят терени за мастодонти от бетон и стъкло. Архитектурни бижута по улиците „Шишман“ и „Славянска“ доживяват последните си месеци, докато рухнат, опоскани от крадци. Архитектурната памет на столицата бавно, но сигурно гасне. Пред очите на експертите от Института за опазване на паметниците на културата, в чиито думи по принцип никой не се вслушва. Само от време на време избухват безсмислени скандали, като този на ул. „Латинка“ 38. За да ни напомнят още веднъж, че сме загубили чувството за памет. Не е ли време да се запитаме къде е държавата?