„Класа“ “Всичко стана съвсем случайно и спонтанно. Преди година разбрах, че от 30 години не е издаван албум с картините на Майстора. И реших да го направим сега”, така кметът на община Кюстендил Петър Паунов представи уникално издание с картини на знаменития художник в Кюстендилската художествена галерия, която носи неговото име. “Нека албумът бъде един малък мост между творчеството на този човек и наистина изстрадалата ни душа. За Майстора са били чужди злобата и завистта, за него съществена е била само красотата”, каза още кметът на Кюстендил, който сам поема разноските по издаването. По професия кметът е адвокат. А по дух – дълбок почитател на Майстора. Затова сам финансира уникалното издание и по този начин дава пример за съпричастие и отговорност към културата и традициите на града, с чието управление се е нагърбил. На празника в кюстендилската галерия дойде и един от малкото живи модели на известния художник - 84-годишната Тодорка Григорова от село Шишковци. Тя е рисувана още 14-годишна и образът й се вижда на много от платната, които са собственост на кюстендилската галерия. Изданието е великолепно и като замисъл, и като изпълнение. Огромна е заслугата на съставителката Илона Захариева, явно задълбочен познавач на творчеството и жизнения път на великия художник. Включени са най-хубавите картини на Майстора, които познаваме още от школска възраст. Достойно място е отделено и на биографичния момент – представени са снимки от детството, младостта и зрелите му години, както и богата ретроспекция на творческите му изяви. От всичко онова, което знаем за Майстора, можем да заключим, че от значение за него най-вече е било образното утвърждаване на ролята на художника в съвременния свят. Именно художникът е фокусът, през който преминават съдбовните проблеми на националната художествена култура“, пише проф. Чавдар Попов в студия, включена в изданието. Изкуствоведката Ирина Аврамова пък проследява основни теми и акценти в творчеството на Майстора – пейзажа, даровете на природата, обредите. „За Майстора точно обредите са сублимация на традиционната душевност на българина. Художникът се концентрира върху нравствения аспект на ритуала „Ръкоцелуване“ - целуването на ръката на свекъра. , „Трапезата“ като молитвено мълчание, хорото, водено от невеста“, пише Ирина Аврамова. Истинско богатство са портретите на българки, които са включени в албума. Става дума за култовите изображения „Селянка“, „Българката“, „Мома с гергини“, „Момиче“. В жълто, червено и оранжево греят „Тодора“, „Мома с грозде“ и „Мома с макове“. „Аз идеализирам момата, защото търся духа й, нейното смирение, душевна чистота, целомъдрие“, пише Майстора приживе. И успява да насити своите женски портрети с уникална чувствителност, която омайва и модела, и зрителя. Девойките, които му позират, малко след срещата си с художника щастливо се задомяват. Така се ражда митът и за чудодейната сила, провокирана от платната на Майстора. А ,мадоните, рисувани сред плодове, се превръщат в икони на българската красота и дух. Безспорна заслуга на авторите на албума е и включването на обемен раздел рисунки на Майстора, които са далеч по-малко популярни от платната с масло. Художникът ни е оставил колекция от изящни скици на архитектурни и природни феномени в Рим - сгради, паметници, градини, фонтани. Будното око на твореца е уловило по неповторим начин и атмосферата на римските гробища. Специално внимание заслужават рисунките с военна тематика - мигове от всекидневието на полка в Кешан, войнишки глави, композиции и портрети. Сезоните, претворени от Майстора, дишат във всички възможни цветове, комбинирани по уникален начин. Природните картини, които художникът е оставил, са свързани с родния Кюстендилски край. Майстора се вдъхновява от цъфналите ябълкови и черешови дървета, от студената красота на зимата и спокойствието на есента. Героите на Майстора са селяните от родния му край. Той самият съзнава мисията си да ги покаже на платната си така, че и поколения напред картините да будят възхищение. В писмо от 2 април 1936 година до Министерството на просветата художникът иска парична помощ, „за да нарисувам последните си и най-важни работи – орачи, копачи и жетвари, чрез които да изразя живота на селянина в неговия катадневен труд“. Успява да го постигне по неповторим начин – селяните, които е увековечил на платната си, свидетелстват за традициите, морала и нравствеността на българския народ. И в това е голямата хуманистична роля на Майстора в съхраняването на българщината и извисяването на родното изкуство до най-ценните европейски образци на XX век. Тиражът на изданието вече почти е изчерпан. Очаква се албумът да бъде преиздаден, та да стигне до всички краища на България – в библиотеки, художествени галерии, музеи и училища.