Всенародният любимец Руслан Мъйнов изправи снощи на крака публиката в Софийската опера, където се представи с ролята на Хаджи Генчо в „Българи от старо време“, Култовата оперета на Асен Карастоянов по прочутата новела на Любен Каравелов е поставена в Операта в Стара Загора, която от доста години насам за първи път гостува на столична сцена. Гастролът е рамките на феста „Софийските музикални седмици“. Режисьор е Николай Априлов. Друг майстор на комедията, Стефан Рядков, партнира на Руслан в ролята на Дядо Либен. - Руслане, „Българи от старо време” е едно от най-успешните представления на Старозагорската опера. С какво това произведение вълнува публиката? - В произведението конфликтът е между „дъртите и младите”, така го определя и самият Любен Каравелов. Дъртите котараци, докато се чудят кой какво иска и си преследват някакви цели, страдат само младите. Това противопоставяне ражда конфликти, съпроводени с много смях, който буди интереса на публика. И всичко това – в една типична българска атмосфера, близка до светоусещането на публиката. Играем „Българите“ не само в Стара Загора, но и във Варна. Наесен имаме ангажименти и за други гастроли. Получи се много топло представление, много човешко – и като драматургия, и като музика е много атрактивно. - В наше време младите не обичат оперета, предпочитат мюзикъла. Успявате ли да привлечете младежка публика? - Идват деца с автобуси от Казанлък, от Хасково, от Димитровград, за да ни гледат. Заявките пристигат в театъра месец преди представленията. Децата страшно се забавляват, а това заразява и нас, актьорите, на сцената. Пак ще повторя - конфликт, върху който е изградена пиесата, е извечен, той винаги ще привлича зрители.. - Казваш че децата харесват „Българи от старо време“. А как си обясняваш факта, че текстове, като „Мамино детенце”, отпадат от учебниците, защото младите читатели не ги разбирали? - Може би въпросът е в поднасянето на текста . Произведението „Българи от старо време” не е толкова лесно за четене – със страшно много изрази и думи, които отдавна не се използват във всекидневния език. Ники Априлов направи много хубава драматизация. Той го съкрати и извади основните конфликти. Позволи си да осъвремени леко езика, въпреки че не липсват старите изрази. Стремим се да ги поднасяме така, че да стане ясно за какво става дума. Щом ученикът не може да го проумее, не схваща как се развива действието, значи, ще загуби интерес. Е, трябва да намерим начин да го поднесем разбираемо! - Ти самият като малък чел ли си „Българи от старо време“? - Аз много обичам Любен Каравелов, но това се дължи на ролята на Хаджи Генчо. Иначе като ученик не бях цвете. По принцип аз съм много зле с физиката, математиката, геометрията. Химия, да не дава Господ! Това са много страшни неща за мене – направо ужасни! Но, както и да го погледнеш, ученикът е до голяма степен зависим от преподавателя. Като учех навремето в училище, последните години, имахме една преподавателка по физика, която успяваше да ни провокира и да ни създаде усещане за тази наука. Дори отивах с удоволствие на тези часове! Аз, който само си правех сметка как да се измъкна от физика и химия! Чудо стана с мен! Тази преподавателка просто имаше подход, умееше да ни запали. Така е и с творчеството на българските класици. Някой трябва да запали децата по тях, това е разковничето. . - Мислиш ли, че Хаджи Генчо и Дядо Либен наистина принадлежат на едно старо, отминало време? - О, не, това са българи от бъдещето. Народопсихологията на българина не се е променила по никакъв начин. Ние сме такива. Ярки са характерите – не са стандартни, не са обикновени хора. И двамата герои леко са извадени от основната маса, образите са събирателни. Това ги прави много близки и разбираеми за българина, защото авторът ги е взел от живота, черпейки с големи шепи. Направено е както трябва. - Трудно ли ти беше да играеш в оперета? - Оперетата е любимият ми жанр, защото е жизнен, цветен и ярък. Предлага големи възможности за изява на артистите. Имаш 40 души оркестър, 40 души хор на сцената, пее се на живо. Като чуеш колегите как пеят – професионалистите певци и хоровете, а отдолу оркестърът как свири, невероятната атмосфера те грабва и увлича. Този жанр позволява нещата да не бъдат заковани докрай. Има си мегдан насам-натам малко да се отиде, да се прибереш обратно, да се върнеш, без да прекаляваш и без да излизаш от стилистиката и епохата. Щастлив съм, че сега съм поканен да репетирам „Лелята на Чарли” - пак в Операта в Стара Загора. - Ти стана известен най-напред благодарение на телевизията. После влезе в театъра. Кое е по-лесно – да изпееш една песен в тв шоу или да изиграеш Хаджи Генчо? - В театъра не можеш да направиш „хитово” представление, както се прави една хитова песен. Ако песента стане хит, ти можеш да си я пееш с години. Аз имам една балада, която направих още в първия си албум през 1999 година. Минаха десет години почти. Хората винаги искат баладата, а аз предварително знам как ще реагират. Винаги ще има някой, който ще се прегръща с друг, винаги ще има хора, които ще заплачат. Докато всяко представление живее в момента на играта. Това е единственият му шанс да се хареса на публиката или не. И това се разбира чак в края на спектакъла, когато излезеш на поклона. Затова пък удовлетворението е много по-голямо. Интервюто взе Боряна Гоцова