Доминик Руис е директор и главен диригент на операта във френския град Маси. Завършил е оркестрово дирижиране в Екол Нормал по настояване на легендарния Йехуди Менухин. 20 години ръководи Френския камерен оркестър. Работи редом с Пиер Булез и Жан Клод Казадезюс. Като диригент гастролира из цяла Европа. Доминик Руис посети България с идеята за копродукции и взаимни гостувания с водещите български оперни театри и симфонични оркестри. - Маестро Руис, Вие сте първият френски музикант, който гледа „Лакме“ в Софийската опера. Усеща ли се френският дух на творбата? - Усещат се и духът на френската музика, и спецификата на композитора Лео Делиб, толкова рядко поставян на сцената. В момента във Франция никъде не можете да гледате „Лакме“, защото произведението е много трудно за изпълнение. Аз самият съм слушал стар запис с примадона, която сега е над 80 години. Съмнявам се, че и по света играят „Лакме“, защото рядко се намира певица, която да изпее добре партията на главната героиня. А вашата Петя Иванова, която имах удоволствието да гледам, го прави блестящо. Тя е очарователна, особено в прочутата ария на звънчетата, смятана за препъникамък и за върхово постижение за колоратурния сопран. С изумление разбрах, че имате още две изпълнителки за Лакме! Това е направо рекорд! Споделих с директора на Софийската опера Пламен Карталов желанието си да сътрудничим. Как точно, тепърва ще го обмисляме. Мисля, че това е особено полезно във време, когато всички оперни театри страдат от липса на средства за нови постановки. - Вие доста успешно ръководите операта в Маси – театър, далече от парижките сцени. Как оцелявате? - Операта в Маси не е далече от Париж – пътуването от нашия театър до Операта на Бастилията трае по-малко от 45 минути! Но задачите на нашия театър са коренно различни, да кажем от парижката Гранд опера. Операта в Маси бе открита на 9 октомври 1993 г. като регионален културен институт. Ние разполагаме с великолепна зала, постоянен оркестър, хор и балет. Солистите ги ангажираме за определени спектакли – копродукции с големите френски оперни театри. А това, както разбирате, улеснява финансирането. Привличаме големи компании, асоциации, дори крупни бизнесмени, които са меломани и смятат, че е престижно да вложат пари в едно оперно заглавие. Успяхме по този начин да направим дори една великолепна постановка на „Аида“, както знаете, едно от най-скъпите заглавия от класическия репертоар. Целта ни е да откриваме и лансираме млади таланти, както и да привличаме младата публика. - Младата публика не желае дори да надникне в операта, а Вие твърдите, че работите специално за нея. Звучи парадоксално?! - Учениците мразят да ходят на опера, затова ние, музикантите, отиваме по училищата. В класната стая не е трудно да намериш общ език с тийнейджърите, предлагайки им една достъпна и атрактивна програма. После идва ред на обратната визита – учениците да дойдат в театъра. В нашия район има много самодейни хорове – всяко градче поддържа любителски формации, които са много напористи. Дават мило и драго, за да ги допуснат да пеят в театъра. Но не могат да си платят наема, защото една зала като нашата струва скъпо. Аз ги допускам безплатно, но съчетавам тяхната изява със симфоничен концерт на нашия оркестър. Значи, първо слушат, после – сами се качват на сцената за да пеят. Така и хористите любители, и техните близки свикват да посещават концерти с класическа музика. Естествено, това е само един малък трик за привличане на слушатели. И у нас, във Франция, както и по целия свят сериозните жанрове не са атрактивни за младите. Затова държавата финансира програми зя тяхното музикално ограмотяване. - Вие дирижирахте концерт на Пловдивската филхармония с участието на пианистката Жени Захариева. Какви са впечатленията Ви от един наш извънстоличен симфоничен оркестър? - Симфониците в Пловдив са на европейско равнище. Разкошен щрайх, виоли с удивителен звук! Много добри духачи! Най-важното е, че тези млади хора са много добре възпитани в духа на колективното музициране, което е заслуга на техния диригент маестро Георги Димитров. За качествата на пианистката Жени Захариева е излишно да говоря – става дума за професионалист със световен престиж. Изобщо Пловдив с неговите художници, галерии и стари къщи, съчетани с традициите на класическата музика, е един оазис на духовността. Въпрос на време е вие, българите, да започнете да се наслаждавате на привилегията, че Пловдив ви е подръка. Франция е жадна за музиканти като вашите! Те са най-добрата визитна картичка на България пред европейското семейство, където страната ви бе приета неотдавна. Добре е обществото да го знае, за да уважава повече музикантското съсловие. Въпросите зададе Елиана Митова